Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Мисля, че е време да се връщате в училище. Не искам да съм виновна, че някой е закъснял за самоподготовката.

Хари погледна с копнеж към големия поднос сандвичи и недоядената торта, но се изправи с неохота и тръгна към вратата. Хвърли поглед през рамо и беше готов да се закълне, че видя Дийкинс да пъха сандвич в джоба си. Погледна за последен път през прозореца и с изненада забеляза някакво дългуресто момиче с дълги плитки, което се беше свило в ъгъла и четеше книга.

— Това е пъзливата ми сестра Ема — каза Джайлс. — Не спира да чете. Просто не й обръщайте внимание.

Хари се усмихна на Ема, но тя не го погледна. Дийкинс последва съвета на Джайлс.

Мисис Барингтън изпрати трите момчета до входната врата и се ръкува с Хари и Дийкинс.

— Надявам се скоро да ви видя отново. Толкова добре влияете на Джайлс.

— Много благодарим за поканата, мисис Барингтън — каза Хари.

Дийкинс само кимна. Двете момчета се извърнаха, когато тя прегърна сина си и го целуна.

Докато шофьорът караше по дългата алея към портала, Хари погледна назад към къщата. Не забеляза, че Ема гледа през прозореца към отдалечаващата се кола.

Училищният бюфет беше отворен всеки вторник и четвъртък между четири и шест следобед.

Хари рядко посещаваше „емпориума“, както го наричаха момчетата, тъй като разполагаше само с два шилинга джобни на срок и знаеше, че майка му ще се радва на малко допълнителни пари в края на учебните занятия. На рождения ден на Дийкинс обаче направи изключение от правилото, тъй като искаше да купи на приятеля си бонбони лакта за едно пени.

Въпреки че рядко посещаваше бюфета, всеки вторник и четвъртък вечер на бюрото му имаше блокче шоколад. Макар да имаше правило никое момче да не харчи повече от шест пенса седмично, Джайлс оставяше и пакет бонбони „Ликарис Асорти“ за Дийкинс, като ясно даде да се разбере, че не желае от приятелите си нищо в замяна.

Във вторник Хари се нареди на дългата опашка пред гишето. Устата му се напълни със слюнка, докато гледаше спретнато подредените шоколади, карамели, желирани бонбони, бонбони с ликьор и последната мода — пържени картофени резенчета „Смитс“. Беше мислил дали да не си купи един пакет, но след неотдавнашното си запознанство с мистър Уилкинс Микоубър вече нямаше съмнения относно ценността на шестте пенса.

Докато гледаше влюбено съкровищата на емпориума, чу гласа на Джайлс и забеляза, че той е няколко момчета пред него в опашката. Тъкмо се канеше да извика приятеля си, когато видя как Джайлс взема блокче шоколад от лавицата и го пъха в джоба на панталона си. След няколко секунди към него се присъедини пакетче дъвки. Когато редът му дойде, Джайлс постави на тезгяха кутия „Ликарис Асорти“, втори вид, и пликче чипс, първи вид, и бюфетчията мистър Суивалс ги записа грижливо в тефтера си на името на Барингтън. Другите две неща останаха в джоба на Джайлс, без да бъдат описани.

Хари бе ужасен и преди Джайлс да се обърне, успя да се измъкне от бюфета, тъй като не искаше приятелят му да го забележи. Бавно закрачи из вътрешния двор, като се мъчеше да проумее защо му е на Джайлс да краде каквото и да било при положение, че определено нямаше проблем да плати. Предположи, че има някакво обяснение, макар че не можеше да си представи какво би могло да е.

Качи се в кабинета преди започването на часа за самоподготовка и намери отмъкнатия шоколад на бюрото си, а Дийкинс вече се бе заел с бонбоните си. Трудно му беше да се съсредоточи върху причините за Индустриалната революция, докато се мъчеше да реши какво да предприеме във връзка с откритието си — ако изобщо предприемеше нещо.

След подготовката взе решение. Остави неотворения шоколад в горното чекмедже на бюрото си — смяташе да го върне в бюфета в четвъртък, без да каже на Джайлс.

Тази нощ не успя да спи и след закуска отведе Дийкинс настрана и му обясни защо не е успял да му даде подарък за рождения ден. Дийкинс не успя да скрие изненадата си.

— Татко ми има същия проблем в магазина си — каза той. — Хората непрекъснато отмъкват дребни стоки. „Дейли Мейл“ обвинява за това Депресията.

— Не мисля, че семейството на Джайлс е засегнато особено тежко от Депресията — отбеляза Хари.

Дийкинс кимна замислено.

— Може би е най-добре да кажеш на Фроб?

— Да наковладя най-добрия си приятел? — отвърна Хари. — Никога.

— Но ако го хванат, може да го изключат — каза Дийкинс. — Най-малкото можеш да го предупредиш, че си открил какво прави.