Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— С какво се занимава баща ви? — попита Хари.

— Хари вечно задава въпроси — каза Джайлс. — Човек просто трябва да му свикне.

Мисис Барингтън се усмихна.

— Внася вина в страната, най-вече шери от Испания.

— Също като „Харви“ — каза Дийкинс, докато нагъваше сандвич с краставичка.

— Също като „Харви“ — повтори мисис Барингтън. Джайлс се ухили. — Вземи си още сандвичи, Хари — каза мисис Барингтън, забелязала, че погледът на момчето не се откъсва от подноса.

— Благодаря — отвърна Хари, разкъсван между избора между пушена сьомга, краставичка, яйце или домат. Накрая се спря върху сьомгата, като се питаше какъв ли е вкусът й.

— А ти няма ли да си вземеш, Дийкинс?

— Благодаря, мисис Барингтън — отвърна той и си взе втори сандвич с краставичка.

— Не мога да продължавам да те наричам Дийкинс — каза майката на Джайлс. — Сякаш се обръщам към някой от слугите. Моля те, кажи ми малкото си име.

Дийкинс отново сведе глава и каза:

— Предпочитам да ме наричате Дийкинс.

— Казва се Ал — обади се Джайлс.

— Много хубаво име — каза мисис Барингтън. — Макар да предполагам, че майка ти те нарича Алън.

— Не, не ме нарича така — каза Дийкинс, без да вдига глава.

Другите две момчета го погледнаха изненадано, но не казаха нищо.

— Името ми е Алджърнън — изтърси най-сетне той.

Джайлс избухна в смях.

Мисис Барингтън не обърна внимание на сина си, а каза:

— Майка ти явно е голяма почитателка на Оскар Уайлд.

— Да, така е — каза Дийкинс. — Аз обаче бих предпочел да ме беше кръстила Джак или дори Ърнест.

— На твое място не бих се тормозила — успокои го мисис Барингтън. — В края на краищата и Джайлс е жертва на подобно унижение.

— Майко, ти обеща, че няма да…

— Трябва да го накарате да ви каже второто си име — продължи тя, без да обръща внимание на протеста му.

Джайлс мълчеше и Хари и Дийкинс погледнаха с надежда към мисис Барингтън.

— Мармадюк — въздъхна тя. — Също като баща му и дядо му.

— Ако някой от вас се раздрънка за това в училище — обади се Джайлс и изгледа свирепо приятелите си, — кълна се, ще го убия. Съвсем сериозно.

Двете момчета се разсмяха.

— Ти имаш ли презиме, Хари? — попита мисис Барингтън.

Хари понечи да отговори, но вратата се отвори широко и в гостната влезе мъж, който не можеше да се сбърка с прислужник. Носеше голям пакет. Можеше да е единствено мистър Хюго. Джайлс скочи, изтича към баща си и той му подаде пакета.

— Честит рожден ден, момчето ми.

— Благодаря, папа — отговори Джайлс и веднага почна да развързва панделката.

— Джайлс, преди да отвориш подаръка, би трябвало да представиш гостите си на папа — обади се майка му.

— Извинявай, папа. Това са двамата ми най-добри приятели, Дийкинс и Хари — каза Джайлс и остави подаръка на масата.

Хари забеляза, че бащата на Джайлс има същото атлетично телосложение и енергия, които смяташе за уникални за сина му.

— Приятно ми е да се запознаем, Дийкинс — каза мистър Барингтън и се ръкува с него, след което се обърна към Хари. — Добър ден, Клифтън — добави и се настани в празния стол до съпругата си.

Хари беше озадачен, че мистър Барингтън не се ръкува с него. И откъде знаеше, че фамилията му е Клифтън?

След като помощник-икономът поднесе на мистър Барингтън чай, Джайлс махна опаковката и извика от радост — подаръкът беше радиоприемник „Робъртс“. Моментално го включи в контакта и започна да превърта различните станции. Момчетата ръкопляскаха и се смееха всеки път, когато от голямата дървена кутия се разнасяше звук.

— Джайлс каза, че бил втори по математика този срок — обърна се мисис Барингтън към съпруга си.

— Което не компенсира факта, че е последен по почти всички други предмети — отвърна той.

Джайлс се опита да скрие смущението си, като продължи да търси станции.

— Но пък трябваше да видите какъв гол отбеляза срещу „Ейвънхърст“ — обади се Хари. — Всички очакваме догодина да стане капитан на футболния отбор.

— Головете няма да му осигурят място в Итън — каза мистър Барингтън, без да го поглежда. — Време е да се стегне и да поработи по-здраво.

Всички се умълчаха.

— Ти ли си онзи Клифтън, който пее в хора на „Сейнт Мери Редклиф“? — попита най-сетне мисис Барингтън.

— Хари е солист първи глас — каза Джайлс. — И е стипендиант хорист.

Хари си даде сметка, че този път бащата на Джайлс го гледа.

— Мисля, че те познах — каза мисис Барингтън. — С дядото на Джайлс бяхме на изпълнението на „Месия“ в „Сейнт Мери“, когато хорът на „Сейнт Бийд“ пя заедно с хора на Бристолската гимназия. Твоето „Но аз зная, Изкупителят ми е жив“ беше великолепно, Хари.