Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Какво имате предвид?

— Нищо. Само това, че нищо няма да достави на Фишър по-голямо удоволствие от това да разкаже на приятелчетата си, че уличният никаквец е долен страхливец, но пък какво може да се очаква от сина на баща докер и майка сервитьорка?

— Но Фишър е прав. Не съм от класата му.

— Не, Хари, проблемът е, че Фишър вече разбира, че той не е от твоята класа и никога няма да бъде.

— Да не искате да кажете, че трябва да се върна там? — не повярва Хари.

— В крайна сметка решението си е изцяло твое — рече Стария Джак. — Но ако бягаш всеки път, когато се сблъскаш с разни Фишъровци по света, ще свършиш като мен. Един от масата, ако ми позволиш да цитирам директора.

— Но вие сте страхотен човек — каза Хари.

— Можеше и да бъда, ако не бях избягал, когато се сблъсках с моя Фишър — отвърна Стария Джак. — Предпочетох обаче лесния изход и мислех само за себе си.

— Но за кого другиго да мисля?

— Като начало, за майка си — рече Стария Джак. — Не забравяй всички жертви, която направи тя, за да ти осигури по-добър старт в живота, отколкото е мечтала някога. А също и за мистър Холкомби, който ще вини себе си, когато открие, че си избягал. Не забравяй и мис Мънди, която ходатайстваше за теб, упражняваше натиск и посвети безброй часове, за да е сигурна, че си достатъчно добър, за да спечелиш стипендията. И когато се стигне до претеглянето на всички „за“ и „против“, Хари, съветвам те да поставиш Фишър на едното блюдо на везната, а Барингтън и Дийкинс на другото, защото подозирам, че Фишър бързо ще стане абсолютно незначителен, докато Барингтън и Дийкинс със сигурност ще се окажат важни приятели за цял живот. Ако избягаш, те ще са принудени да слушат как Фишър непрекъснато им натяква, че не си бил човекът, за когото са те смятали.

Хари помълча известно време, после бавно се изправи.

— Благодаря, сър.

И без да каже нито дума повече, отвори вратата на купето и излезе.

Тръгна бавно по кея, гледаше огромните товарни кораби, които скоро щяха да отплават за далечни земи. Продължи да върви, докато не стигна до изхода от доковете, откъдето побягна към града. Когато стигна портала на училището, той вече беше отворен и часовникът над главния вход всеки момент щеше да удари осем.

Въпреки телефонното обаждане мистър Фробишър трябваше да отиде до директора и да докладва, че едно от момчетата му липсва. Когато погледна през прозореца на кабинета си, зърна Хари да се промъква между дърветата към пансиона. Момчето предпазливо отвори входната врата, докато проехтяваше последният удар на часовника, и се озова лице в лице с директора на пансиона.

— По-добре побързай, Клифтън — каза му мистър Фробишър. — Иначе ще изпуснеш закуската.

— Да, сър — отвърна Хари и се затича по коридора.

Стигна мензата точно преди вратите да се затворят и се настани между Барингтън и Дийкинс.

— За момент си помислих, че тази сутрин ще трябва сам да си лижа купата — каза Барингтън.

Хари избухна в смях.

Този ден не срещна Фишър и вечерта с изненада откри, че имат нов дежурен префект. За първи път от цяла седмица спа спокойно.

Ролс-ройсът мина през портала на имението и продължи по дългата алея с високи дъбове, които се извисяваха като стражи от двете й страни. Хари успя да преброи шестима градинари още преди да види къщата.

По време на срока в „Сейнт Бийд“ беше получил известна представа за това как живее Джайлс през ваканциите, но нищо не го бе подготвило за това. Когато видя къщата, ченето му увисна и си остана в това положение.

— Началото на осемнайсети век, предполагам — каза Дийкинс.

— Позна — отвърна Джайлс. — Построена е през хиляда седемстотин двайсет и втора от Ванбруг. Обзалагам се обаче, че не можеш да познаеш кой е проектирал градината. Ще ти дам джокер — по-късна е от къщата.

— Чувал съм само за един ландшафтен архитект — каза Хари, който продължаваше да зяпа постройката. — Браун Талантливия 4 4 Capability Brown, прозвище на архитекта и озеленител Ланселот Браун (1716 — 1783). — Б.пр. .

— Точно затова сме го избрали — каза Джайлс. — За да сме сигурни, че приятелите ми ще са чували за него двеста години по-късно.

Хари и Дийкинс се разсмяха.

Колата спря пред триетажното имение, построено от златист камък от Костуолд Хилс. Джайлс изскочи още преди шофьорът да успее да отвори задната врата и изтича нагоре по стълбите. Приятелите му го последваха малко несигурно.

Входната врата се отвори много преди Джайлс да стигне горното стъпало и някакъв висок мъж, елегантно облечен с дълго черно сако, панталони на тънко райе и с черна вратовръзка, леко се поклони на профучаващия покрай него млад господар.