Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Херцог Уелингтън, сър — отвърна Матюс, този път не толкова уверено.

— Не — каза мистър Фробишър. — Не е бил Уелингтън, макар да е съвременник на Нелсън. — Огледа класа, но само ръцете на Клифтън и Дийкинс продължаваха да стърчат. — Дийкинс.

— Пит младши, от хиляда седемстотин осемдесет и трета до хиляда осемстотин и първа и от хиляда осемстотин и четвърта до хиляда осемстотин и шеста.

— Точно така, Дийкинс. А кога е бил премиер Железния херцог?

— От хиляда осемстотин двайсет и осма до хиляда осемстотин и трийсета, както и през хиляда осемстотин трийсет и четвърта — отговори Дийкинс.

— А може ли някой да ми каже коя е била най-голямата му победа?

Барингтън вдигна ръка за първи път.

— Ватерлоо, сър! — извика той, преди мистър Фробишър да успее да избере някой друг.

— Да, Барингтън. И кого е победил Уелингтън при Ватерлоо?

Барингтън замълча.

— Наполеон — прошепна му Хари.

— Наполеон, сър — уверено рече Барингтън.

— Правилно, Клифтън — усмихна се Фробишър. — А Наполеон също ли е бил херцог?

— Не, сър — каза Дийкинс, след като никой друг не се опита да отговори на въпроса. — Той основал Първата френска република, а след това се обявил за император.

Мистър Фробишър не беше изненадан от отговора на Дийкинс, тъй като той беше стипендиант за отличен успех, но бе впечатлен от познанията на Клифтън.

В края на краищата той бе стипендиант хорист, а през годините Фробишър беше установил, че надарените хористи, подобно на талантливите спортисти, рядко се представят добре извън основната си област. Клифтън вече показваше, че е изключение от това правило. Мистър Фробишър си помисли, че няма да е зле да разбере кой е обучавал момчето.

Когато звънецът оповести края на часа, мистър Фробишър каза:

— Следващият ви урок ще е по география с мистър Хендерсън, а той не е от учителите, които обичат да чакат. Съветвам ви през междучасието да намерите класната му стая и да сте заели местата си много преди да е влязъл.

Хари се държеше плътно до Джайлс, който сякаш знаеше на пръсти цялото училище. Докато вървяха заедно през двора, осъзна, че някои от момчетата снишават гласове, докато минаваха покрай тях, а едно-две дори се обръщаха да ги гледат.

Благодарение на безбройните съботни сутрини със Стария Джак Хари се представи добре на урока по география, но по математика, който беше последният час за сутринта, никой не можеше да се сравнява с Дийкинс и дори учителят остана силно впечатлен от него.

Когато тримата седнаха да обядват, Хари усети как стотици погледи следят всяко негово движение. Престори се, че не забелязва, и просто повтаряше онова, което правеше Джайлс.

— Приятно е да знам, че мога да те науча на нещо — каза Джайлс, докато белеше ябълка с ножа си.

На Хари много му хареса първият урок по химия следобед, особено когато учителят му позволи да запали бунзеновата горелка. Не се отличи обаче по естествознание, последния урок за деня, защото беше единственото момче, чийто дом си нямаше градина.

Когато прозвуча последният звънец, останалите от класа отидоха да играят, а Хари се яви в параклиса за първата си хорова репетиция. Отново забеляза, че всички го зяпат, но този път поради доста добри причини.

Но веднага щом излезе от параклиса, стана обект на полугласните подигравки на учениците, които се връщаха от игрищата.

— Това ли е нашият малък уличник? — попита един.

— Да не повярваш, няма си четка за зъби — каза друг.

— Разбрах, че нощем спял долу на доковете — обади се трети.

Дийкинс и Барингтън ги нямаше никакви и Хари забърза към пансиона, като гледаше да избягва събралите се на групички момчета.

По време на вечерята любопитните погледи не се набиваха така на очи, но само защото Джайлс ясно бе дал да се разбере на всички, които можеха да го чуят, че Хари е негов приятел. Джайлс обаче не беше в състояние да му помогне, когато след часовете за самостоятелна подготовка всички се качиха в спалното и откриха стоящия до вратата Фишър, който явно очакваше Хари.

Когато момчетата започнаха да се събличат, префектът каза високо:

— Съжалявам за миризмата, господа, но един от вашите идва от къща без баня. — Едно-две момчета се захилиха с надеждата да спечелят благоволението на Фишър. Хари не му обърна внимание. — При това уличникът си няма не само баня, но дори и баща.

— Баща ми е бил добър човек и се е сражавал за родината — гордо заяви Хари.

— Какво те кара да мислиш, че имах предвид теб, Клифтън? — каза Фишър. — Разбира се, освен ако не си и момчето, чиято майка работи като… — направи кратка пауза, — хотелска сервитьорка.