Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Това е спалнята на новите гниди — с презрение каза Фишър. — Ще останете тук, докато не се цивилизовате. Имената ви са написани по азбучен ред върху всяко легло.

Хари с изненада откри куфара си на леглото и се запита кой ли го е качил тук. Момчето до него вече разопаковаше багажа си.

— Аз съм Дийкинс — каза то и побутна очилата си нагоре, за да може да разгледа Хари по-добре.

— Аз съм Хари. Седях до теб на изпита през лятото. Направо не повярвах, че отговори на всички въпроси само за един час.

Дийкинс се изчерви.

— Той е отличник — обади се момчето от другата страна на Хари.

Хари се обърна към него и попита:

— И ти ли си отличник?

— Божичко, не — отвърна момчето, без да спира да си разопакова багажа. — Единствената причина да ме приемат в „Сейнт Бийд“ е, че баща ми и дядо ми са учили тук. Аз съм трето поколение питомци на училището. Случайно баща ти да е бил тук?

— Не — отговориха в един глас Хари и Дийкинс.

— Стига бъбрене! — извика Фишър. — Оправяйте си багажа.

Хари отвори куфара си и започна да вади дрехите си и да ги подрежда внимателно в двете чекмеджета до леглото си. Майка му беше сложила между ризите блокче шоколад и той го скри под възглавницата.

Зазвъня звънец.

— Време е да се събличате! — заяви Фишър.

Хари никога не се беше събличал пред друго момче, още по-малко пред цяла стая момчета. Обърна се с лице към стената, бавно свали дрехите си, бързо нахлузи пижамата и след като завърза пояса на халата, последва другите момчета в умивалнята. Отново гледаше внимателно как те мият лицата си с кесии, преди да продължат със зъбите. Хари нямаше нито кесия, нито четка за зъби. Момчето от съседното легло порови в несесера си и му връчи чисто нова четка и паста за зъби. Хари не искаше да ги вземе.

— Майка ми винаги ми слага по две от всичко — успокои го момчето.

— Благодаря — каза Хари.

Макар да изми зъбите си бързо, беше сред последните, които се върнаха в спалното. Легна в леглото си с двата чисти чаршафа, двете одеяла и меката възглавница. Тъкмо се обърна и видя, че Дийкинс чете „Учебник по латински на Кенеди“, когато другото момче каза:

— Тази възглавница е корава като тухла.

— Искаш ли да си ги сменим? — предложи Хари.

— Май ще откриеш, че всички са еднакви — отвърна момчето и се ухили. — Но благодаря все пак.

Хари извади блокчето шоколад и го разчупи на три. Подаде едното парче на Дийкинс и другото на момчето, което му бе дало четката и пастата.

— Явно майка ти е по-здравомислеща от моята — каза момчето, след като опита шоколада. — Между другото, аз съм Джайлс Барингтън. Ти как се казваш?

— Клифтън. Хари Клифтън.

Тази нощ Хари дълго не успя да заспи, и то не само защото леглото му беше толкова удобно. Възможно ли бе Джайлс да има нещо общо с единия от тримата мъже, които знаеха истината за смъртта на баща му? И ако да, от какво тесто беше замесен — от това на баща си или на дядо си?

Изведнъж се почувства ужасно самотен. Отви капачката на пастата за зъби, която му бе дал Барингтън, и я засмука, докато не се унесе в сън.

Когато познатият вече звънец зазвъня в 6:30 сутринта, Хари бавно се надигна от леглото. Гадеше му се. Последва Дийкинс в умивалнята, където Джайлс вече пробваше водата.

— Мислите ли, че на това място са чували за топла вода? — попита той.

Хари тъкмо се канеше да отговори, когато префектът изрева:

— Никакви приказки в умивалнята!

— Тоя е по-зле и от пруски генерал — отбеляза Барингтън и застана мирно.

Хари избухна в смях.

— Кой беше? — попита Фишър и изгледа свирепо двете момчета.

— Аз — веднага отвърна Хари.

— Име?

— Клифтън.

— Отвориш ли си устата още веднъж, Клифтън, ще ядеш пантофа.

Хари нямаше представа какво означава ядене на пантоф, но имаше чувството, че изживяването няма да е от приятните. Изми си зъбите, побърза да се върне в спалното и се облече мълчаливо. След като завърза вратовръзката си (поредното нещо, което не бе овладял съвсем), настигна Барингтън и Дийкинс, които слизаха по стълбите към мензата.

Никой не каза нито дума, тъй като не бяха сигурни дали им е позволено да говорят на стълбището. Когато стигнаха мензата, Хари се настани между двамата си нови приятели и загледа как пред всяко момче поставят купа овесена каша. С облекчение откри, че този път има само една лъжица — значи нямаше как да направи грешка.

Изгълта кашата бързо, сякаш се страхуваше, че всеки момент ще се появи вуйчо му Стан и ще му я отмъкне. Приключи пръв и без да се замисля нито за миг, остави лъжицата на масата, взе купата и започна да я облизва. Няколко момчета го зяпнаха втрещено. Някои започнаха да го сочат с пръст, други се захилиха. Хари се изчерви ужасно и остави купата. Сигурно щеше да избухне в сълзи, ако Барингтън не бе взел своята купа и също не бе започнал да я лиже.