Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Сервитьорка в хотел — поправи го Хари.

Фишър грабна един пантоф и каза гневно:

— Да не си посмял да ми отговаряш, Клифтън. Наведи се и си сложи ръцете на ръба на леглото.

Хари се подчини и Фишър му нанесе шест жестоки удара. Хари изпълзя в леглото си, като се мъчеше да сдържи сълзите си.

Преди да изгаси осветлението, Фишър добави:

— С нетърпение очаквам да ви видя отново утре вечер, когато ще продължа приказката за лека нощ за Клифтънови от Стил Хаус Лейн. Чакайте само да научите за вуйчо Стан.

Следващата вечер Хари научи, че вуйчо му е лежал година и половина в затвора за кражба с взлом. Това откритие бе по-лошо и от боя с пантоф. Изпълзя в леглото си, като се питаше дали баща му не е все още жив, но в затвора и дали това не е истинската причина никой в къщата да не споменава за него.

Почти не спа три нощи поред и никакви успехи в класната стая и възхищението, което будеше в параклиса, не можеха да го накарат да спре да мисли за следващия неизбежен сблъсък с Фишър. И най-малкият повод като капка вода извън умивалника, поставена малко накриво възглавница или смъкнат чорап гарантираше, че Хари ще опита още шест от най-добрите удари на дежурния префект — наказание, което се изпълняваше пред цялото спално, но едва след като Фишър е добавил поредния епизод от хрониките на Клифтън. На петата вечер на Хари вече му беше дошло до гуша и дори Джайлс и Дийкинс не бяха в състояние да го утешат.

По време на самоподготовката в петък, докато останалите обръщаха страниците на учебника по латински на Кенеди, Хари заряза Цезар и галите и се зае да разработва план, който да гарантира, че Фишър никога повече няма да го тормози. Когато вечерта си легна — след като Фишър беше открил обвивката от шоколад до леглото му и отново го беше нашибал с пантофа — планът беше готов. Хари остана буден дълго след изгасването на светлините и не помръдна, докато не се увери, че всички са заспали.

Нямаше представа колко е часът, когато се измъкна от леглото. Облече се съвсем тихо и запристъпва на пръсти между леглата, докато не стигна отсрещния край на помещението. Отвори прозореца и нахлулият студен въздух накара момчето от най-близкото легло да се размърда. Хари се прехвърли на пожарния изход, затвори прозореца и слезе по стълбата. Тръгна по края на ливадата, като се криеше в сенките от пълната луна, която сякаш светеше към него като прожектор.

С ужас откри, че порталът на училището е заключен. Но това не можеше да го спре. Намери сенчесто място, прескочи стената, затича по пътя и не спря, докато не стигна пристанището. Нощната смяна тъкмо си тръгваше и Хари с облекчение видя, че вуйчо му не е сред работниците.

Когато и последният докер си отиде, Хари бавно тръгна по кея и покрай редицата кораби. Забеляза, че на един комин гордо се мъдри буквата Б, и си помисли за приятеля си, който сигурно спеше дълбоко. Дали някога…

Запита се дали Стария Джак също не спи. Въпросът му намери отговора си, когато стигна до вагона и познатият глас каза:

— Не стой така, Хари, а влизай, че ще измръзнеш.

Хари отвори вратата — Стария Джак тъкмо палеше свещта, влезе и се стовари на седалката срещу него.

— Избяга ли? — попита Стария Джак.

Хари така се сепна от директния въпрос, че не отговори веднага.

— Да, избягах — призна накрая.

— И несъмнено идваш да ми кажеш защо си взел това паметно решение.

— Не го взех аз — отвърна Хари. — Друг го взе.

— Кой?

— Един Фишър.

— Учител или ученик?

— Префектът на спалното ми — каза Хари и трепна. После разказа на Стария Джак всичко, което се бе случило през първата му седмица в „Сейнт Бийд“.

Старецът отново го изненада, защото когато той завърши историята си, каза:

— Аз съм виновен.

— Но защо? — попита Хари. — Не бихте могли да ми помогнете повече.

— Напротив, бих могъл — отвърна Стария Джак. — Трябваше да те подготвя за онзи вид снобизъм, който никоя друга нация не може да имитира. Трябваше да посветя повече време на значението на училищната вратовръзка, отколкото на географията и историята. А вместо това се надявах, че нещата са се променили след войната, която трябваше да сложи край на всички войни. Явно това не важи за „Сейнт Бийд“. — Умисли се и дълго мълча, после попита: — И какво смяташ да правиш сега, момчето ми?

— Ще избягам. Ще се кача на първия кораб, който ме вземе — отвърна Хари.

— Добра идея — отбеляза Стария Джак. — Защо пък да не играеш точно по свирката на Фишър?