Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Преподобният Самюъл Оукшот (Оксфорд) стоеше разкрачен в центъра на подиума и гледаше благо надолу към паството си — защото директорът на „Сейнт Бийд“ възприемаше учениците си именно като паство.

Хари, който седеше на първата редица, се взираше към плашещата фигура, издигаща се над него. Д-р Оукшот бе висок доста над метър и осемдесет, с гъста посивяваща коса и дълги буйни бакенбарди, благодарение на които изглеждаше още по-заплашително. Дълбоките му сини очи сякаш те пронизваха и той като че ли изобщо не мигаше, а плетеницата от бръчки по челото му загатваше за голяма мъдрост. Прочисти гърлото си и се обърна към момчетата.

— Колеги от „Бийд“ — започна той. — Отново сме се събрали в началото на новата учебна година, несъмнено подготвени да се изправим пред всички предизвикателства, които могат да изникнат пред нас. За най-големите ученици — той се обърна към дъното на залата, — нямате нито миг за губене, ако искате да ви бъде предложено място в учебното заведение, което сте избрали на първо място. Никога не се задоволявайте с второто място.

— За средните класове — погледът му се премести в центъра на залата, — това ще бъде време, когато откриваме кои от вас са предопределени за по-големи неща. Когато се върнете догодина, дали ще станете префект, надзирател, капитан на пансиона или на някой спортен отбор? Или просто ще сте от масата?

Няколко момчета сведоха глави.

— Следващото ни задължение е да посрещнем с добре дошли новите момчета и да направим всичко по силите си, за да ги накараме да се чувстват като у дома. Те тепърва поемат щафетата по дългото надбягване на живота. Ако темпото се окаже твърде тежко, един-двама от вас могат да отпаднат — предупреди той, докато гледаше към първите три редици. — „Сейнт Бийд“ не е училище за слабохарактерни. Така че гледайте да не забравяте думите на великия Сесил Роудс: „Ако сте извадили късмета да се родите англичани, значи сте изтеглили голямата награда в лотарията на живота“.

Събралото се множество избухна в спонтанни аплодисменти. Директорът слезе от подиума и поведе следващата го опашка учители по централната пътека към изхода и яркото утро навън.

Окриленият Хари бе твърдо решен да не разочарова директора. Излезе след по-големите момчета от залата, но в момента, в който се озова във вътрешния двор, въодушевлението му бе помрачено. Група ученици от по-горните класове се смееха в единия ъгъл, с ръце в джобовете, за да покажат, че са префекти.

— Ето го — каза един от тях и посочи Хари.

— Значи така изглеждал един уличен никаквец — обади се друг.

Третият — беше Фишър, дежурният префект предишната вечер, добави:

— Той е животно и наш дълг е да се погрижим да се върне в естествената си среда колкото се може по-бързо.

— Ако не им обръщаш внимание — каза Джайлс Барингтън на Хари, — скоро ще им омръзне и ще започнат да тормозят някой друг.

Хари не беше особено убеден, така че изтича право в класната стая.

Когато влезе мистър Фробишър, първата мисъл на Хари бе дали и той не го смята за уличен никаквец, който не заслужава мястото си в „Сейнт Бийд“.

— Добро утро, момчета — каза мистър Фробишър.

— Добро утро, сър — отвърнаха момчетата, докато класният им ръководител заемаше мястото си пред черната дъска.

— Първият ви урок тази сутрин е по история — започна той. — Тъй като искам да ви опозная, ще започнем с прост тест, за да видим какво знаете, или може би колко малко знаете. Колко съпруги е имал Хенри Осми?

Няколко ученици вдигнаха ръце.

— Абът — каза мистър Фробишър, след като погледна схемата на бюрото си и посочи едно момче на първия ред.

— Шест, сър — незабавно последва отговорът.

— Добре. А може ли някой да ги изброи по име?

Този път вдигнатите ръце бяха по-малко.

— Клифтън?

— Катерина Арагонска, Ан Болейн, Джейн Сиймур, после още една Ан, ако не се лъжа… — каза Хари и замълча.

— Ан Клевска. Може ли някой да назове останалите две?

Само една ръка остана вдигната.

— Дийкинс — каза Фробишър, след като се консултира със схемата си.

— Катрин Хауърд и Катрин Пар, която е единствената, надживяла Хенри. И дори се омъжила повторно.

— Много добре, Дийкинс. А сега да превъртим часовника с няколко века напред. Кой е командвал флота ни в битката при Трафалгар?

Всички в стаята вдигнаха ръце.

— Матюс — каза той и кимна към един особено настоятелен ученик.

— Нелсън, сър.

— Правилно. А кой е бил премиер по това време?