Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Внезапно зазвъня звънец и всички млъкнаха. Мистър Фробишър влезе, застана зад една катедра, която Хари не бе забелязал, и подръпна реверите на дрехата си.

— Добре дошли — започна той и шапката му кимна към събралото се множество. — Днес е първият ви ден от първия ви срок в „Сейнт Бийд“. След малко ще опитате първото си училищно хранене и мога да ви обещая, че ястията няма да станат по-добри. — Едно-две момчета се разсмяха нервно. — След като вечеряте, ще ви заведат в спалните помещения, където ще разопаковате багажа си. В осем часа ще чуете друг звънец. Всъщност той е същият, само дето ще звънне в различен час.

Хари се усмихна, макар повечето от момчетата да не бяха схванали малката шега на мистър Фробишър.

— Трийсет минути по-късно същият звънец ще зазвъни отново и вие ще си легнете, но не преди да сте измили лицата и зъбите си. Ще разполагате с трийсет минути за четене, преди да угасят лампите, след което трябва да спите. Всяко момче, хванато да говори след изгасването на лампите, ще бъде наказано от дежурния префект. Няма да чуете друг звънец до шест и трийсет сутринта, когато ще станете, ще се умиете и ще се облечете, за да се съберете отново тук преди седем. Всеки закъснял ще пропусне закуската.

— Сутрешният сбор ще се проведе в осем часа в голямата зала, където ще държи реч директорът — продължи мистър Фробишър. — Първият час започва в осем и трийсет. Сутринта ще имате три часа по шейсет минути с десет минути междучасие, за да можете да смените класните стаи. Обядът е в дванайсет.

— Следобед ще имате само още два часа преди физическото възпитание, когато ще играете футбол. — Хари се усмихна за втори път. — Това е задължително за всички, които не пеят в хора.

Хари се намръщи. Никой не му бе казал, че хористите не играят футбол.

— След физическото възпитание или репетициите ще се върнете във Фробишър Хаус за вечеря, след която ще имате един час за подготовка, преди да си легнете, когато отново ще можете да четете до изгасването на лампите, но само ако книгата е одобрена от икономката.

Хари си отбеляза да потърси думата в речника, даден му от мистър Холкомби.

Мистър Фробишър отново подръпна реверите си и продължи:

— Всичко това сигурно ви изглежда много объркващо. Не се безпокойте, скоро ще свикнете с нашите традиции в „Сейнт Бийд“. Това е всичко, което имам да ви казвам засега. Ще ви оставя да се насладите на вечерята. Лека нощ, момчета.

— Лека нощ, сър — осмелиха се да отговорят някои от момчетата, докато мистър Фробишър излизаше.

Хари не помръдна нито мускул, докато няколко жени с престилки вървяха покрай масите и поставяха купи супа пред всяко момче. Загледа внимателно как момчето срещу него взе странно оформената лъжица, гребна с нея и я вдигна високо към устата си. Хари се опита да повтори движението, но само успя да накапе покривката, а когато опита да глътне жалките остатъци, по-голямата част от тях се стече по брадичката му. Избърса се с ръкав. Това не привлече особено внимание, но когато се наведе и засърба шумно, някои от момчетата спряха да се хранят и го загледаха. Смутен, Хари сложи лъжицата на масата и остави супата си да изстине.

Второто ястие беше кюфте от кълцана риба и Хари не помръдна, докато не видя коя вилица избира момчето срещу него. С изненада забеляза, че то оставя вилицата и ножа си на чинията между всеки залък, докато самият той стискаше своите толкова здраво, сякаш бяха тояги.

Двете момчета — до Хари и срещу него — заговориха за езда и ловджийски кучета. Хари не се включи, отчасти защото най-близкото до кон, до което се бе доближавал, бе магарето, което бе яхнал срещу половин пени един следобед, докато бяха на излет до Уестън сюпър Меър.

Чиниите бяха вдигнати и на тяхно място се появи пудинг или черпня, както го наричаше майка му, защото рядко се случваше да се насладят на подобно нещо. Последва поредната чиния, поредното опитване и поредната грешка. Хари не знаеше, че бананът не е като ябълката, и за изумление на всички около него се опита да го изяде с кората. За останалите момчета първият урок може и да започваше утре в 8:30, но Хари вече беше започнал да се учи.

След като вечерята приключи, Фишър се върна и като дежурен префект поведе подопечните си по широкото дървено стълбище към спалните помещения на първия етаж. Влязоха в стая с трийсет легла, подредени в три редици по десет. На всяко имаше възглавница, два чаршафа и две одеяла. Хари никога не бе притежавал по два броя от каквото и да било.