Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Въпросите бяха прекалено лесни — отвърна Хари.

Мистър Холкомби си помисли, че никога през живота си не е чувал по-голям комплимент.

— Два костюма, мадам, сиви. Един блейзър, тъмносин. Пет ризи, бели. Пет колосани яки, бели. Шест чифта три четвърти чорапи, сиви. Шест чифта бельо, бяло. И една вратовръзка на „Сейнт Бийд“. — Продавачът провери внимателно списъка. — Мисля, че това покрива всичко. О, не, на момчето ще му трябва и училищна шапка. — Бръкна под тезгяха, отвори едно чекмедже, извади фуражка в червено и черно и я сложи на главата на Хари. — Точно по мярка!

Мейзи се усмихна на сина си, изпълнена с гордост. Хари приличаше досущ на ученик от „Сейнт Бийд“.

— Това прави три паунда, десет шилинга и шест пенса, мадам.

Мейзи се опита да прикрие изумлението и ужаса си и прошепна:

— Тези неща не могат ли да се намерят втора ръка?

— Не, мадам, това не е магазин за дрехи втора ръка — отвърна продавачът, който вече беше решил, че на тази клиентка ще й бъде отказано отварянето на сметка.

Мейзи отвори чантата си, извади четири банкноти и зачака рестото. Изпитваше облекчение, че от „Сейнт Бийд“ бяха изплатили стипендията за първия срок предварително — особено като се има предвид, че трябваше да купи и два чифта кожени обувки, черни, с връзки, два чифта гуменки, бели, с връзки, и един чифт чехли, за спалня.

Продавачът се изкашля.

— Момчето ще има нужда и от две пижами и халат.

— Да, разбира се — каза Мейзи с надеждата, че в чантата й са останали достатъчно пари, за да ги плати.

— Да разбирам ли, че момчето учи в музикалното училище? — попита продавачът и отново се вгледа внимателно в списъка.

— Да, точно така — гордо отвърна Мейзи.

— Тогава ще му трябва също и една роба, червена, два стихара, бели, и медальон на „Сейнт Бийд“.

На Мейзи й се прииска да избяга от магазина.

— Тези неща ще му бъдат осигурени от училището, когато отиде на първата репетиция на хора — добави продавачът, докато й връщаше рестото. — Желаете ли още нещо, мадам?

— Не, благодаря — каза Хари, взе двете торби, грабна майка си за ръка и бързо я изведе от „Т. С. Марш, Изискани облекла“.

Прекара съботната сутрин преди явяването си в „Сейнт Бийд“ със Стария Джак.

— Притесняваш ли се, че ще ходиш в ново училище? — попита го старецът.

— Хич даже — нахакано отвърна Хари.

Стария Джак се усмихна.

— Ужасно ме е страх — призна си Хари.

— Както и всяка нова гнида, както ще ви наричат. Опитай се да гледаш на всичко това, сякаш тръгваш на приключение в нов свят, където всички започват като равни.

— Но в момента, в който ме чуят как говоря, ще разберат, че не съм им равен.

— Може би. Но в момента, в който те чуят как пееш, ще разберат, че те не са равни на теб.

— Повечето ще са от богати семейства с прислуга.

— Това може да послужи като утеха само на по-глупавите — отбеляза Стария Джак.

— А някои ще имат братя в училището и дори бащи и дядовци, които са учили там преди тях.

— Твоят баща беше чудесен човек — каза Стария Джак, — и никой от тях няма по-добра майка от твоята, можеш да си сигурен в това.

— Познавали сте баща ми? — попита Хари, без да успее да скрие изумлението си.

— „Познавам“ би било пресилено — отвърна Стария Джак, — но го наблюдавах отдалеч, както и много други, които работеха на доковете. Беше свестен, храбър и богобоязлив мъж.

— А знаете ли как е умрял? — попита Хари и погледна Стария Джак в очите с надеждата, че най-сетне ще получи честен отговор на въпроса, който го измъчваше от толкова време.

— Какво са ти казали? — предпазливо попита Стария Джак.

— Че бил убит в Голямата война. Но тъй като съм роден през двайсета, дори аз мога да се сетя, че това е невъзможно.

Стария Джак мълча доста дълго. Хари седеше, гледаше го и чакаше.

— Наистина беше лошо ранен във войната, но си прав, това не беше причината за смъртта му.

— Тогава как е умрял? — попита Хари.

— Ако знаех, щях да ти кажа — отвърна Стария Джак. — Но по онова време се носеха толкова много слухове, че не бях сигурен на какво да вярвам. Има обаче някои, особено трима, които несъмнено знаят истината за случилото се онази нощ.

— Вуйчо ми Стан трябва да е един от тях — рече Хари. — Но кои са другите двама?

Стария Джак се поколеба, после каза:

— Фил Хаскинс и мистър Хюго.

— Мистър Хаскинс ли? Бригадирът? — рече Хари. — Той изобщо няма да ми обърне никакво внимание. А кой е мистър Хюго?

— Хюго Барингтън, синът на сър Уолтър Барингтън.