Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— Не ме интересува какво мисли сержант Харис — прекъсна го Фишър. — Аз давам заповедите, а вие ги изпълнявате. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър — отвърна Джайлс и тресна телефона.

— Винаги мога да му видя сметката, сър — каза Бейтс.

Без да му обръща внимание, Джайлс зареди пистолета си и закачи шест гранати за колана си. Стана, така че и двата взвода да го виждат, и извика:

— Сложете щиковете и се пригответе за атака. След мен!

Докато тичаше по нажежения пясък със сержант Харис и ефрейтор Бейтс само на крачка зад него, се сниши пред поредния залп и се запита колко ли дълго ще оцелее при такова смазващо превъзходство на противника. Оставаха още четирийсет метра и вече виждаше точно къде се намират трите вражески окопа. Откачи една граната от колана си, дръпна предпазителя и я метна към централния изкоп, сякаш връщаше топка за крикет в ръкавиците на вратаря. Тя падна точно на ръба. Джайлс видя как двама души полетяха във въздуха, трети беше отхвърлен назад.

Запрати втора граната наляво явно с успех, защото вражеският огън изведнъж спря. Третата граната взриви една картечница. Докато тичаше напред, Джайлс видя противниците, които се изправяха да го прострелят. Извади пистолета от кобура си и започна да стреля, сякаш бе на стрелбище, само дето този път мишените бяха човешки същества. Един, двама, трима противници изпопадаха, след което Джайлс видя един германски лейтенант да се прицелва в него. Немецът дръпна спусъка с миг закъснение и рухна. На Джайлс му прилоша.

Вече беше само на метър от окопа. Един млад германец хвърли пушката си на земята, друг вдигна ръце високо във въздуха. Джайлс виждаше отчаяните им лица. Не му трябваше да знае немски, за да разбере, че тези момчета не искат да умрат.

— Прекрати огъня! — изкрещя Джайлс, докато остатъците от взводове А и В превземаха вражеските позиции. — Обкръжете ги и ги обезоръжете, сержант Харис — добави той, но когато се обърна, видя Харис да лежи по лице в пясъка само на няколко метра от окопа. От устата му течеше кръв.

Впери поглед в открития терен, който бяха преминали, като се опитваше да не брои колко войници са жертвали живота си заради страхливото решение на един офицер. Санитарите вече изнасяха на носилки телата от бойното поле.

— Ефрейтор Бейтс, стройте пленниците в колона по трима и ги отведете в лагера.

— Слушам, сър — отвърна тутакси Бейтс.

След минути Джайлс и оредялата му група тръгнаха обратно. Не бяха изминали и петдесетина метра, когато Джайлс видя Фишър да тича към него, следван от взвод С.

— Добре, Барингтън, аз поемам — извика той. — Поеми тила. След мен — заповяда и поведе триумфално пленените германски войници към града.

Когато стигнаха „Маджестик“, пред хотела вече се бяха събрали хора. Фишър отвърна на поздравите им и нареди:

— Барингтън, погрижете се пленниците да бъдат затворени и заведете момчетата в столовата за по питие. Заслужиха си го. Аз отивам да докладвам на майор Ричардс.

— Мога ли да му видя сметката, сър? — попита Бейтс.

Когато на следващата сутрин Джайлс слезе да закуси, неколцина офицери, с някои от които не бе разговарял досега, дойдоха да му стиснат ръката.

Докато влизаше в столовата, много офицери се обръщаха и му кимаха с усмивка. Смутен, той си взе закуската и един стар брой на „Пънч“ и седна сам, с надеждата да го оставят на мира, но секунди по-късно трима австралийски офицери, които не познаваше, се настаниха на масата му. Джайлс обърна страницата на „Пънч“ и се усмихна на карикатурата на Е. Х. Шепърд на Хитлер, който се омита от Кале на пърдящ кон.

— Невероятно храбра постъпка — каза австралиецът отдясно.

Джайлс се изчерви.

— Така е — съгласи се глас от отсрещната страна на масата. — Направо забележително.

На Джайлс му се прииска да се махне, преди да…

— Как каза, че се казвал офицерът?

Джайлс се наведе над чинията.

— Фишър.

Джайлс едва не се задави.

— Та този Фишър, напук на всичко, повел взвода си през открития терен само с ръчни гранати и пистолет и превзел три окопа, пълни с немци.

— Просто да не повярваш! — възкликна третият австралиец.

Поне с това Джайлс можеше да се съгласи.

— А вярно ли е, че убил швабски офицер и после взел в плен петдесет кучи синове само с дванайсет души?

Джайлс махна капачето на първото си яйце. Не беше рохко. Беше твърдо сварено.

— Трябва да е вярно — каза гласът. — Защото е произведен в капитан.

Джайлс седеше и се взираше в яйцето.