Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Рецепцията беше единственото, което напомняше, че сградата някога е била хотел. Дежурният ефрейтор намери името на лейтенант Барингтън в дългия списък на новодошлите.

— Стая двеста и деветнайсет — каза той и му подаде един плик. — Тук ще намерите всичко необходимо, сър.

Джайлс се качи по широкото стълбище на втория етаж и влезе в стаята. Седна на леглото, отвори плика и прочете заповедите. В седем часа трябваше да се яви в балната зала, където полковникът щеше да се обърне към всички офицери. Джайлс разопакова багажа си, взе си душ, облече чиста риза и слезе долу. Взе си сандвич и чай от офицерската столова и влезе в балната зала малко преди седем.

Голямото помещение с висок таван и възхитителни полилеи вече бе пълно с оживени офицери, които срещаха стари приятели и се запознаваха с нови, докато чакаха да научат на коя позиция от шахматната дъска ще бъдат преместени. Джайлс зърна млад лейтенант в отсрещния край на залата — изглеждаше му познат, но секунда по-късно го изгуби от поглед.

В седем и една минута полковник Робъртсън излезе на сцената, разговорите секнаха и всички застанаха мирно. Полковникът спря в центъра на подиума и даде свободно с махване на ръка. Обърна се към офицерите с ръце на кръста и леко разкрачен.

— Господа, може да ви изглежда странно да се съберете от всички части на империята, за да се сражавате с германците в Северна Африка. Фелдмаршал Ромел със своя Африкански корпус обаче също е тук със задачата да осигури доставката на петрол за войските на Германия в Европа. Нашата задача е да го върнем в Берлин с разкървавен нос много преди последният им танк да остане без гориво.

В залата се надигнаха окуражителни възгласи, съпровождани от тропане на крака.

— Генерал Уейвъл даде на Уесекския полк привилегията да защитава Тобрук и му казах, че всички ние сме готови да пожертваме живота си, но да не позволим на Ромел да отседне в „Маджестик“.

Тези думи бяха посрещнати с още по-силни викове и тропане.

— Сега ще се явите при ротните си командири, които ще ви запознаят с общия ни план за защита на града и задачите, които трябва да изпълни всеки от вас. Господа, нямаме време за губене. Късмет и успех!

Офицерите отново застанаха мирно, докато полковникът напускаше сцената. Джайлс отново огледа останалите. Беше зачислен в рота С, чиито командири трябваше да се срещнат в библиотеката на хотела след речта на полковника, за да бъдат инструктирани от майор Ричардс.

— Вие трябва да сте Барингтън — каза майорът, когато Джайлс влезе в библиотеката. Джайлс отдаде чест. — Браво на вас, че дойдохте веднага след издигането ви в офицерски чин. Поставям ви начело на три взвода от по осемнайсет души, чиято задача ще бъде да патрулира западния периметър на града. Ще имате на разположение сержант и трима ефрейтори и ще бъдете под командването на офицер, който ще ви даде по-подробни инструкции. По една щастлива случайност сте били съученици, така че няма да ви е нужно много време да се опознаете.

Джайлс се зачуди кой ли може да е съученикът му. И тогава си спомни познатата фигура в другия край на залата.

Джайлс с удоволствие би накарал лейтенант Фишър да се измъчва от съмнения, макар че никога нямаше да може да заличи от паметта си спомена си за него като префект в „Сейнт Бийд“, когато пердашеше Хари всяка вечер през първата им седмица без никаква причина освен това, че беше син на докер.

— Радвам се да се видим след толкова време, Барингтън — рече Фишър. — Няма причина да не можем да работим добре заедно, нали?

Той явно също си спомняше как се беше отнасял с Хари Клифтън. Джайлс успя да се усмихне.

— Под наше командване са петдесет и четирима души с трима ефрейтори и един сержант. Познаваш някои от тях от дните в тренировъчния лагер. Всъщност вече поставих ефрейтор Бейтс начело на първи взвод.

— Тери Бейтс?

— Ефрейтор Бейтс — натърти Фишър. — Никога не използвай малко име, когато се обръщаш към хора с друг чин. В столовата и когато сме насаме, Джайлс, можеш да ме наричаш Алекс, но не и пред хората. Сигурен съм, че разбираш.

„Открай време си бил арогантно смрадливо лайно и явно си останал такова“, помисли Джайлс. Този път не се усмихна.

— И така, наредено ни е да патрулираме западния периметър на града на четиричасови смени. Не подценявай значението на задачата, защото ако Ромел наистина атакува Тобрук, според данните на разузнаването ще го направи от запад. Трябва да сме нащрек. Ще оставя на теб да направиш графиците. Обикновено успявам да направя две обиколки на ден, но повече от това не мога заради другите ми задължения.