Джеффри Арчер - Греховете на бащата

— По дяволите! — изруга тя, скочи от леглото, изтича в банята, намокри кърпата със студена вода и я сложи на лицето си. Бързо излезе от стаята и взе асансьора до рецепцията. Когато излезе от хотела, с изненада откри, че улицата е оживена, а по тротоарите има толкова хора, колкото и през деня.

Спря такси и каза на шофьора да я откара до 24-ти участък. Нощният дежурен я покани да седне и обеща да каже на Коловски или Райън, че имат посетител.

Ема се подготви за дълго чакане, но за нейна изненада само след две минути чу дежурния да казва:

— Хей, Карл, тук има една дама, която иска да се види с теб. — И посочи Ема.

Детектив Коловски, с кафе в едната ръка и цигара в другата, се приближи и й се усмихна. Тя се запита колко ли бързо ще изчезне усмивката му, когато разбере причината за посещението.

— Да? Какво има? — попита той.

— Казвам се Ема Барингтън — каза тя, като нарочно наблягаше на английския си акцент. — Искам да се консултирам с вас по един личен въпрос.

— Тогава заповядайте в кабинета ми, мис Барингтън — отвърна Коловски, поведе я по коридора и отвори някаква врата с крак. — Сядайте — покани я и посочи единствения стол освен неговия. Ема се настани и той попита: — Кафе?

— Не, благодаря.

— Мъдро решение, ако питате мен — каза той, остави чашата си на бюрото, запали цигарата си и седна. — Е, с какво мога да ви бъда полезен?

— Разбрах, че сте единият от детективите, арестували годеника ми.

— Името му?

— Томас Брадшоу.

Права беше. Погледът, гласът, поведението — всичко в него се промени.

— Да, така е. И мога да ви кажа, че случаят беше от ясен по-ясен до намесването на Сефтън Джелкс.

— Но до обвинение така и не се е стигнало — напомни му Ема.

— Само защото адвокат на Брадшоу беше Джелкс. Ако този тип защитаваше Понтий Пилат, сигурно щеше да убеди заседателите, че клиентът му просто е помогнал на млад дърводелец, който искал да си купи пирони за кръста, върху който работел.

— Нима намеквате, че Джелкс…

— Не — саркастично отвърна Коловски още преди да е завършила въпроса си. — Винаги съм си мислел, че по една чиста случайност окръжният прокурор ще кандидатства за преизбиране тази година и че някои от клиентите на Джелкс са сред най-големите спонсори на кампанията му. Както и да е — продължи той, като издуха дълга струя дим, — Брадшоу в крайна сметка получи шест години за дезертьорство, докато обичайната присъда за подобно провинение е от осемнайсет месеца до две години максимум.

— Какво имате предвид? — попита Ема.

— Че съдията е бил убеден, че Брадшоу е виновен… — Коловски направи пауза, избълва нов облак дим и добави — в убийство.

— Съгласна съм с вас и със съдията — рече Ема. — Том Брадшоу вероятно е виновен за убийство.

Коловски я погледна изненадано.

— Но арестуваният от вас човек казвал ли ви е някога, че грешите и че не е Том Брадшоу, а Хари Клифтън? — продължи Ема.

Детективът я изгледа по-внимателно и се замисли за момент.

— В началото наистина спомена нещо подобно, но Джелкс явно му е казал, че това няма да мине, защото така и не го повтори.

— Мистър Коловски, за вас ще представлява ли интерес, ако успея да докажа, че става въпрос точно за това?

— Не — твърдо рече Коловски. — Случаят е приключен отдавна. Годеникът ви излежава шест години за престъпление, за което си е признал, а аз имам прекалено много работа — той постави ръка върху купчината папки на бюрото си, — за да отварям стари рани. А сега, ако няма друго, което да направя за вас…

— Ще ми позволят ли да отида да видя Том в Лейвънхам?

— Не виждам причина да не го направят — отвърна Коловски. — Пишете на директора. Той ще ви изпрати формуляр за свиждане. След като го попълните и го върнете, ще ви определят дата. Едва ли ще отнеме повече от месец и половина — два.

— Но аз нямам толкова време! — запротестира Ема. — Трябва да се върна в Англия до две седмици. Няма ли начин да стане по-бързо?

— Възможно е единствено по снизхождение, но подобно отношение се ограничава до съпругите и родителите — отвърна детективът.

— А за майката на детето на затворника? — попита Ема.

— В Ню Йорк това ви дава същите права като на съпруга, стига да можете да го докажете.

Ема извади от чантата си две снимки — на Себастиан и на Хари, стоящ на палубата на „Канзас Стар“.

— За мен това е достатъчно — каза Коловски и й върна без коментар снимката на Хари. — Ако обещаете да ме оставите на мира, ще говоря с директора и ще видя какво може да се направи.