Джеффри Арчер - Греховете на бащата

На Джайлс му се прииска да попита какви по-точно са въпросните други задължения.

Хареса му да патрулира западната част на града с хората си и бързо запомни всичките петдесет и четирима; за това голяма заслуга имаше ефрейтор Бейтс, който винаги го държеше добре информиран за всичко. И макар да се опитваше да ги държи непрекъснато нащрек, както го бе предупредил Фишър, след седмици без нито един инцидент започна да се пита дали някога ще им се случи да се изправят лице в лице с неприятеля.

Беше тиха вечер в началото на април. Трите патрула на Джайлс бяха на обиколка, когато от нищото се изсипа порой куршуми. Хората му моментално залегнаха и бързо изпълзяха до най-близката постройка, за да намерят убежище.

Джайлс беше с водещия взвод. Вторият залп не закъсня. Куршумите прелетяха далеч от целите си, но Джайлс си даваше сметка, че скоро врагът ще открие позицията му.

— Не стреляйте, докато не ви кажа — нареди той, докато бавно оглеждаше хоризонта през бинокъла.

Реши да съобщи на Фишър, преди да предприеме ход. Вдигна полевия телефон и от другата страна отговориха незабавно.

— Колко са според теб? — попита Фишър.

— Не повече от седемдесет, най-много осемдесет. Ако доведеш втори и трети взвод, ще сме повече от достатъчно да ги задържим до идването на подкрепленията.

Последва трети залп, но след като огледа хоризонта, Джайлс отново нареди на хората си да не стрелят.

— Изпращам взвод В със сержант Харис — каза Фишър. — Ако ме държиш в течение, ще реша дали да доведа и взвод С.

Телефонът замлъкна.

Четвъртият залп не закъсня. Джайлс фокусира бинокъла и видя десетина мъже да пълзят към тях.

— Прицелете се, но не стреляйте преди целта да навлезе в обхвата ви. Гледайте нито един куршум да не иде напразно.

Бейтс бе първият, който дръпна спусъка.

— Пипнах те — каза той, когато един немец остана да лежи в пустинния пясък. И докато презареждаше, добави: — Това да ти е за урок, задето бомбардира Броуд стрийт.

— Бейтс, млъквай и се съсредоточи — нареди Джайлс.

— Извинете, сър.

Джайлс продължи да се взира през бинокъла. Видя двама, може би трима противници, които бяха улучени и лежаха по лице в пясъка на няколко метра от окопите си. Заповяда нов залп и видя как неколцина германци побързаха да се оттеглят в прикритията си.

— Прекрати огъня! — извика Джайлс. Даваше си сметка, че не могат да си позволят да пилеят ценни муниции. Погледна наляво и видя, че взвод В под командването на сержант Харис вече е заел позиция и очаква заповедите му.

Вдигна отново телефона и се свърза с Фишър.

— Мунициите ми няма да стигнат за дълго време, сър. Левият ми фланг е покрит от сержант Харис, но десният е оголен. Ако успеете да дойдете, ще имаме по-добър шанс да ги задържим.

— Барингтън, след като взвод В е засилил позицията ви, по-добре ще е да остана отзад и да ви прикривам, ако успеят да пробият.

Нов порой куршуми полетя към тях. Германците явно вече бяха разбрали точното им местоположение, но Джайлс въпреки това нареди на взводовете да не стрелят. Изруга, остави телефона и изтича през откритото пространство при сержант Харис. Естествено, противникът не закъсня да стреля по него.

— Какво мислиш, сержант?

— Сър, това е цяла батарея, около осемдесет души. Предполагам обаче, че са само разузнавателен отряд, така че е достатъчно само да задържим позиции и да запазим търпение.

— Съгласен — рече Джайлс. — Какво ще направят според теб?

— Швабите ще разберат, че са повече от нас, и ще опитат да атакуват, преди да дойдат подкрепления. Ако лейтенант Фишър доведе взвод С да прикрива десния ни фланг, това ще засили позицията ни.

— Съгласен — повтори Джайлс и в следващия миг противникът изстреля нов залп. — Връщам се да говоря с Фишър. Чакай заповедите ми.

Върна се на прибежки през открития терен. Този път едва не го улучиха. Тъкмо се канеше да се обади на Фишър, когато полевият телефон зазвъня. Джайлс грабна слушалката.

— Барингтън — каза Фишър. — Мисля, че дойде време да поемем инициативата.

Джайлс трябваше да повтори думите му, за да се увери, че ги е чул правилно.

— Искате да атакувам германската позиция, докато изкарвате взвод С да ме прикрива.

— Ако го направим — обади се Бейтс, — ще сме като мишени на стрелбище.

— Млъквай, Бейтс.

— Слушам, сър.

— Сержант Харис смята, а аз съм съгласен с него, че ако доведете взвод С да прикрива десния ни фланг, немците ще бъдат принудени да атакуват и тогава ще можем…