Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

От мястото си в дъното на залата сър Алън виждаше, че почти всички места са заети. Имаше обаче три празни стола на третия ред, вероятно резервирани за важен клиент. Запита се кой ли ще седне от двете страни на дон Педро Мартинес. Прелисти страниците на каталога и намери „Мислителят“ на Роден, означен като №29. Имаше повече от достатъчно време Мартинес да се появи в залата.

Точно в седем часа мистър Уилсън погледна клиентите и се усмихна благосклонно. Почука микрофона и каза:

— Добър вечер, дами и господа, добре дошли на разпродажбата на импресионисти на „Сотбис“. Артикул номер едно — обяви той и погледна наляво, за да се увери, че носачът е поставил правилната картина на стойката, — е великолепен пастел на Дега с две репетиращи на Трокадеро балерини. Откривам наддаването с начална цена пет хиляди паунда. Шест хиляди. Седем хиляди. Осем…

Сър Алън гледаше с интерес как почти всички първи предложени за продажба експонати надхвърлиха предвидените стойности, доказвайки предположението на „Таймс“ от сутринта, че се е появила нова порода колекционери, които бяха натрупали състоянието си след войната и желаеха да оповестят съществуването си чрез инвестиции в произведения на изкуството.

Дон Педро Мартинес се появи на дванайсетия, съпровождан от двама младежи. Сър Алън позна най-малкия син на Мартинес Бруно и предположи, че другият сигурно е Себастиан Клифтън. Присъствието на Себастиан го убеди, че Мартинес е сигурен, че парите са все още в статуята.

Дилърите и собствениците на галерии започнаха да обсъждат помежду си дали Мартинес ще прояви по-голям интерес към номер 28, „Кътче от градината на болница «Сен Пол» в Сен Реми“ от Ван Гог или към номер 29, „Мислителят“ на Роден.

Сър Алън винаги се бе смятал за спокоен и уравновесен, когато е под напрежение, но в този момент почувства как пулсът му се ускорява все повече и повече с напредването на търга. Когато наддаването за Ван Гог започна от 80 000 и приключи на 140 000, което беше нечуван рекорд за художника, сър Алън извади носната си кърпа и попи потта от челото си.

Обърна страницата на каталога, за да погледне шедьовъра, на който се възхищаваше, но по ирония на съдбата се надяваше да изгуби в наддаването за него.

— Номер двайсет и девет, „Мислителят“ на Огюст Роден — каза мистър Уилсън. — Ако погледнете в каталога, ще видите, че отливката е направена от Алекс Рудие. Самото произведение е изложено при входа на залата — добави аукционерът. Мнозина обърнаха глави към бронзовата скулптура. — Беше показан значителен интерес към произведението, така че откривам наддаването с начална цена четирийсет хиляди паунда. Благодаря, сър — каза той и посочи джентълмена, седящ точно срещу него. Няколко глави се обърнаха с надеждата да разпознаят наддаващия.

Сър Алън отвърна с леко, едва забележимо кимане.

— Петдесет хиляди — обяви аукционерът и отново насочи вниманието си към мъжа пред себе си, който пак вдигна ръка. — Имам предложение за шейсет хиляди.

Мистър Уилсън стрелна с поглед сър Алън, видя същото леко кимане, обърна се към мъжа отпред и му предложи да вдигне на 80 000, но беше посрещнат с намръщена разочарована физиономия и твърдо поклащане на глава.

— Имам предложение за седемдесет хиляди паунда — каза аукционерът и погледна сър Алън, който изведнъж започна да се изпълва със съмнение. Точно тогава обаче мистър Уилсън погледна наляво и каза: — Осемдесет хиляди. Имам предложение по телефона за осемдесет хиляди. — Незабавно погледна отново към сър Алън и измърка: — Деветдесет хиляди?

Сър Алън кимна.

Уилсън погледна към човека на телефона и след секунда той вдигна ръка.

— Сто хиляди. Сто и десет? — попита той, като погледна отново сър Алън и се ухили малко коварно.

Дали да продължи? За първи път в живота си секретарят на кабинета реши да рискува. И кимна.

— Имам предложение за сто и десет хиляди паунда — каза Уилсън, като гледаше право към служителя на „Сотбис“, който държеше слушалката и очакваше инструкции.

Мартинес се обърна да види дали няма да познае кой точно наддава срещу него.

Разговорът по телефона продължаваше. С всяка секунда сър Алън се изнервяше все повече. Опита се да не мисли за възможността Мартинес да го е изиграл и да е вкарал в страната осемте милиона по друг начин, докато хората от САС са изгаряли фалшификати на фалшификатите. Изминалите двайсет секунди му се сториха като цял час. И изведнъж мъжът на телефона вдигна ръка.