Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

— Явно някой ги е откраднал — каза Луис.

— Това е очевадно, мамка му! — изрева дон Педро.

Никой друг не посмя да изкаже мнението си. Дон Педро продължи да се взира в кухата основа: още не искаше да приеме, че единственото, което може да покаже след цяла година подготовка за този момент, е една-единствена фалшива банкнота. Минаха няколко минути, преди да се изправи несигурно на крака, но когато най-сетне заговори, бе изненадващо спокоен.

— Не знам кой е отговорен за това, но каквото и да става, ще го намеря и ще му видя сметката.

И без нито дума повече дон Педро обърна гръб на статуята и тръгна към къщата. Единствено Диего, Луис и Карл се осмелиха да го последват. Той влезе в салона, спря пред един портрет в цял ръст, свали го и го подпря на перваза на прозореца. Зад портрета имаше сейф. Дон Педро завъртя няколко пъти шайбата, първо наляво и после надясно, докато не се чу изщракване.

Тежката врата на сейфа се отвори. Мартинес се загледа за момент в купчините грижливо подредени банкноти от по пет паунда, вмъкнати тайно от членовете на фамилията и доверени служители през последните десет години, взе три пачки и подаде една на Диего, една на Луис и една на Карл. Изгледа ги един по един.

— Никой да не мигне, преди да открием кой е откраднал парите ми. Искам всеки от вас да изиграе своята роля. Ще бъдете възнаградени единствено според резултатите.

Обърна се към Карл.

— Искам да разбереш кой е съобщил на Джайлс Барингтън, че племенникът му е тръгнал към Саутхамптън, а не към летището.

Карл кимна и Мартинес се обърна към Луис.

— Още тази вечер отиваш в Бристол и научаваш кои са враговете на Барингтън. Членовете на Парламента винаги имат врагове и не забравяй, че мнозина от тях са сред собствените им близки. И докато си там, опитай да събереш информация за корабната компания на фамилията. Имат ли някакви финансови трудности? Проблеми с трейдюнионите? Има ли разногласия между членовете на борда за фирмената политика? Какви са настроенията на акционерите им? Разрови всичко, Луис.

— Диего — обърна се дон Педро към най-големия си син, — върни се в „Сотбис“ и разбери кой е другият наддавал за „Мислителят“. Със сигурност са знаели, че парите ми вече не са в статуята, иначе нямаше да рискуват да вдигнат толкова цената.

Замълча за момент, после мушна Диего в гърдите с пръст.

— Най-важната ти задача обаче е да събереш екип, който ще ми позволи да унищожа виновника за кражбата. Започни с най-добрите адвокати, защото те не задават въпроси, когато парите са достатъчно, знаят кои са корумпираните ченгета и кои престъпници винаги успяват да се измъкнат. След като научим отговорите на всички тези въпроси и след като всичко останало си дойде на мястото, ще мога да им го върна тъпкано.

— Сто и двайсет хиляди паунда — каза Хари. — Наддаване по телефона, но от „Таймс“ не знаят кой е бил купувачът.

— Само един човек би могъл да плати толкова — каза Ема. — И мистър Мартинес сигурно вече е разбрал, че не е получил онова, за което е платил. — Хари вдигна поглед от вестника и видя, че жена му е пребледняла. — И доколкото разбирам от такива хора, той ще иска да научи кой е отговорен за кражбата на парите му.

— Но той няма причина да смята, че Себ е замесен. Бях в Буенос Айрес само за няколко часа и никой освен посланика не знаеше кой съм.

— С изключение на мистър… как му беше името?

— Болтън. Но той се върна със същия самолет, с който пътувах и аз.

— Ако бях на мястото на Мартинес — с треперещ глас каза Ема, — първият, когото щях да заподозра, щеше да е Себ.

— Но защо, особено щом той не е бил въвлечен в това?

— Защото е бил последният, видял статуята преди тя да бъде предадена на „Сотбис“.

— Това не е доказателство.

— За Мартинес ще е достатъчно доказателство, повярвай ми. Мисля, че нямаме друг избор, освен да предупредим Себ, че…

Вратата се отвори и Джесика се втурна в стаята.

— Мамо, няма да познаеш къде отива Себ утре!

— Луис, какво научи от посещението си в Бристол?

— Преобърнах всеки камък, за да видя дали няма да изпълзи нещо.

— И изпълзя ли?

— Да. Открих, че макар да е уважаван и доста популярен сред избирателите си, Барингтън е успял да си създаде врагове, сред които бившата си жена и…

— Какъв е нейният проблем?

— Смята, че Барингтън я е подвел много покрай завещанието на майка си, и освен това я е яд, че е била изместена от дъщерята на някакъв си уелски миньор.