Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

— А как основата се закрепва за статуята?

— За отливка с такива размери обикновено има четири малки стоманени издатъка от долната страна на статуята. Във всеки от тях се пробива дупка, през която може да се сложи винт. След това остава само да се пробият четири дупки в основата и тя да бъде закрепена за статуята с така наречените пеперуди. Всеки нормален дърводелец може да свърши работата.

— Значи ако искате да махнете основата, е достатъчно само да се развият въпросните пеперуди, така ли?

— Да, предполагам — отвърна сър Джон. — Но защо му е на някой да прави подобно нещо?

— Наистина, защо — съгласи се секретарят на кабинета и се усмихна едва забележимо. Вече знаеше не само къде е скрил парите Мартинес, но и как възнамерява да ги вкара в страната. И, което бе по-важно, как смята да си върне осемте милиона във фалшиви банкноти, без никой да заподозре нищо.

— Голям майстор — отбеляза той и потупа за последен път кухата бронзова статуя.

— Гений — каза директорът.

— Е, не бих казал чак гений — каза сър Алън. Но пък двамата мислеха за различни лица.

Шофьорът на белия „Бедфорд“ спря пред Грийн Парк на Пикадили, остави двигателя включен и светна два пъти с фаровете.

Трима мъже, които никога не закъсняваха, се появиха от станцията на метрото с работното си оборудване и бързо отидоха при задната врата на микробуса — знаеха, че е отключена. Натовариха в багажното отделение малък мангал, туба нафта, чанта с инструменти, стълба, дебела намотка въже и кутия кибрит „Суон Веста“, след което отидоха при командира си.

Ако някой ги загледаше (а никой не го направи в шест сутринта в неделя), щеше да ги вземе за обикновени работници и те наистина бяха такива, преди да постъпят в САС. Ефрейтор Кран беше навремето дърводелец, сержант Робъртс работеше в леярна, а капитан Хартли бе строителен инженер.

— Добро утро, господа — поздрави ги полковник Скот-Хопкинс, когато тримата се качиха в микробуса.

— Добро утро, полковник — отвърнаха в един глас те, докато командирът им превключваше на първа скорост и потегляше на юг за Саутхамптън.

Себастиан беше на палубата два часа преди „Куин Мери“ да акостира. Пръв стъпи на сушата и бързо тръгна към митницата. Представи товарителницата на един млад служител, който я прегледа набързо, после го погледна и каза:

— Моля, изчакайте.

И изчезна през някаква врата.

След минута се появи с по-възрастен мъж с три сребърни ивици на маншетите на униформата. Мъжът поиска да види паспорта на Себастиан и след като свери снимката с лицето му, незабавно подписа заповедта за освобождаване на товара.

— Мистър Клифтън, колегата ми ще ви заведе до мястото, където ще разтоварят контейнера.

Себастиан и младият служител отидоха до склада на митницата и видяха как един кран спуска куката си в трюма на „Куин Мери“. След двайсетина минути от недрата на кораба се появи голям дървен контейнер и кранът го спусна на товарна площадка 6.

Докерите освободиха куката и веригите, за да може кранът да се завърти и да вдигне следващия товар, а самият контейнер бе откаран в хале №40. Целият процес продължи четирийсет и три минути. Младият служител покани Себастиан да се върнат в офиса, за да приключат с оформянето на документите.

Полицейският автомобил включи сирената си, изпревари пикапа на „Сотбис“ по пътя от Лондон за Саутхамптън и даде сигнал на шофьора да спре.

Щом пикапът спря, двамата полицаи слязоха от колата. Единият спря до шофьора на пикапа, а колегата му мина отзад, извади от джоба си швейцарско ножче, отвори го, заби острието в задната лява гума и щом чу съскане, се върна при полицейската кола.

Шофьорът на пикапа свали прозореца и погледна озадачено служителя на реда.

— Не карах с превишена скорост, полицай.

— Да, сър, не сте направили никакво нарушение. Просто реших, че няма да е зле да ви кажа, че задната ви лява гума е спукана.

Шофьорът слезе, отиде до задницата на пикапа и зяпна невярващо спуканата гума.

— Знаете ли, полицай, не усетих абсолютно нищо.

— Винаги е едно и също с подобни малки спуквания — каза полицаят.

Покрай тях мина бял „Бедфорд“.

— Радвам се, че успях да ви помогна, сър — каза полицаят, отдаде чест, качи се при колегата си и патрулната кола потегли.

Ако шофьорът на „Сотбис“ бе поискал от полицая да се легитимира, щеше да открие, че той е от участъка на Рочестър Роуд и следователно се намира на доста мили извън юрисдикцията си. Но пък сър Алън беше открил, че малцина от онези, които служеха под негово командване в САС, работят в полицията в Хампшър и са на разположение в неделя сутрин.