Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

Толкова много неща се бяха случили за краткото време, откакто бе отстранен от училище, макар че все още беше озадачен защо баща му беше изминал толкова път само за да му каже, че не е изгубил мястото си в Кеймбридж. Нямаше ли да е много по-лесно просто да се обади на посланика, който несъмнено познаваше дон Педро? И защо посланикът лично му беше дал паспорта, когато Беки можеше да го направи вместо него още на рецепцията? И още по-странно, защо посланикът го беше попитал за второто му име?

Когато Буенос Айрес изчезна от поглед, Себастиан все още нямаше отговор на тези въпроси. Може би баща му щеше да му обясни.

Мислите му се насочиха към бъдещето. Първата му отговорност, за която вече беше възнаграден доста добре, бе да се погрижи скулптурата на дон Педро да мине без проблеми през митницата и Себастиан нямаше намерение да напусне пристанището, преди „Сотбис“ да са взели пратката.

Но дотогава смяташе да разпусне и да се наслаждава на пътуването. Възнамеряваше да дочете последните няколко страници на „Офицери и джентълмени“ и се надяваше, че ще намери първия том в корабната библиотека.

Сега, когато пътуваше към дома, вече трябваше да помисли какво може да постигне през първата година в Кеймбридж, за да впечатли майка си. Това бе най-малкото, което можеше да направи, след като й бе причинил толкова много тревоги.

— „Мислителят“ — каза сър Джон Ротенстайн, директорът на галерия „Тейт“, — се смята от критиците за една от най-знаковите творби на Роден. Била е замислена като част от „Портите на ада“ и първоначално се е наричала „Поетът“, тъй като художникът е искал да отдаде почит на своя герой Данте. И връзката между Роден и статуята станала толкова силна, че маестрото бил погребан под нейно копие в Медон.

Сър Алън продължи да обикаля около статуята.

— Поправете ме, ако греша, сър Джон, но нали това е петата отливка от общо деветте?

— Точно така, сър Алън. Най-търсените произведения на Роден са онези, които са били излети приживе от Алекс Рудие в леярната му в Париж. За съжаление след смъртта на Роден френските власти позволили пускането на ограничен брой копия от друга леярна, но сериозните колекционери не ги смятат за автентични като първите.

— Знае ли се къде се намират деветте оригинални отливки?

— О, да — отвърна директорът. — Като не броим тази, три са в Париж — в Лувъра, в музея на Роден и една в Медон. Има една в музея „Метрополитен“ в Ню Йорк и една в Ермитажа в Ленинград. Останалите три са в частни колекции.

— Известно ли е кои са колекционерите?

— Едно копие е в колекцията на барон Ротшилд, а друго е собственост на Пол Мелън. Третото копие отдавна е забулено в мистерия. Знаем със сигурност, че отливката е правена приживе и е била продадена на частен колекционер от галерия „Марлборо“ преди десетина години. Тази тайна обаче най-сетне ще бъде разбулена следващата седмица.

— Боя се, че не ви разбирам, сър Джон.

— В понеделник вечерта „Сотбис“ ще обяви търг за отливка на „Мислителят“ от хиляда деветстотин и втора година.

— И кой е собственикът й? — невинно попита сър Алън.

— Нямам представа — призна Ротенстайн. — В каталога на „Сотбис“ е записано само, че е собственост на джентълмен.

Секретарят на кабинета се усмихна на този отговор, но се задоволи само да попита:

— И какво означава това?

— Означава, че продавачът желае да остане анонимен. Често се оказва, че е някой аристократ, който не иска да признае, че изпитва затруднения и му се налага да се раздели с някоя фамилна ценност.

— И на каква цена според вас ще бъде продадена отливката?

— Трудно е да се каже, защото Роден от такъв порядък не се е появявал на пазара от няколко години. Все пак ще се изненадам, ако статуята бъде продадена за по-малко от сто хиляди паунда.

— Един лаик може ли да види разлика между това копие — попита сър Алън, като се възхищаваше на отливката пред себе си, — и онова, което ще се продава от „Сотбис“?

— Няма никаква разлика, освен номера на отливката — каза директорът. — Като се изключи той, произведенията са идентични във всяко отношение.

Секретарят на кабинета обиколи скулптурата още няколко пъти и почука масивната могила, върху която седеше мъжът. Вече не се съмняваше къде Мартинес е скрил осемте си милиона. Дръпна се крачка назад и се вгледа в дървената платформа на статуята.

— И деветте отливки ли са закрепени за едни и същи основи?

— Не точно едни и същи, но подобни, предполагам. Всяка галерия и колекционер имат свое мнение как да показват произведенията си. Ние избрахме прост дъб, защото смятахме, че е в съзвучие с обстановката.