Джеффри Арчер - Най-добре да си остане тайна

Малко преди пладне сър Алън попадна на абзаца, който търсеше, и помоли секретарката да отложи уговорката му за обяд.

„Нейно Кралско Височество бе така добра да ме запознае с резултата от първия тестов мач в Лордс — пишеше посланикът. — Великолепно представяне на капитан Питър Мей. Жалко, че е бил изчерпан в последната минута.“

А малко по-долу пишеше:

„С радост научих, че Артър Барингтън ще се завърне за втория тестов мач в Саутхамптън в неделя, 23 юни, защото със среден резултат малко над 8 той може да преобърне нещата в полза на Англия.“

Сър Алън си подчерта думите „Артър“, „събота“, „Саутхамптън“ и цифрата 8, след което продължи да чете.

„Останах обаче озадачен, когато НКВ ми каза, че Тейт е очаквано изпълнение на №5, но тя ме увери, че информацията й е съобщена не от друг, а от директора на крикета Джон Ротенстайн, което ме накара да се замисля.“

Секретарят на кабинета подчерта „Тейт“, „№5“, „изпълнение“ и „Ротенстайн“ и продължи нататък.

„Ще се върна в Лондон през агуст, навреме за последния тест в Милбанк, така че да се надяваме, че дотогава ще сме спечелили деветте серии. И между другото, това игрище се нуждае от двутонен валяк.“

Този път сър Алън подчерта „агуст“, „Милбанк“, „деветте“ и „двутонен“. Вече му се искаше да беше проявил по-голям интерес към крикета, докато учеше в Шрусбъри, но пък винаги си беше падал по гребането, а не по игрищата. Е, сър Джайлс беше носител на награди по крикет в Оксфорд и вероятно щеше да може да му обясни тънкостите на играта.

Всички бяха приключили с четенето на комюникето. Само мисис Клифтън все още си водеше някакви бележки.

— Мисля, че разгадах повечето от онова, което се опитва да ни каже нашият човек в Буенос Айрес, но все още има една-две подробности, които ми убягват — каза сър Алън. — Например, трябва ми малко помощ за Артър Барингтън, защото дори аз знам, че батсманът се казва Кен.

— Второто име на Себастиан е Артър — каза Хари. — Така че според мен можем да приемем, че ще пристигне в Саутхамптън на двайсет и трети юни, неделя, защото тестовите мачове никога не се играят в неделя, а и в Саутхамптън няма игрище.

Секретарят на кабинета кимна.

— А осмицата може би показва за колко милиона паунда става дума според посланика — предположи Джайлс от другия край на масата, — защото средният резултат на Кен Барингтън е над петдесет.

— Много добре — каза сър Алън и си записа. — Но пак не мога да разбера защо Матюс е написал погрешно изпълнение вместо попълнение и агуст вместо август. Все пак е грамотен човек.

— Също и Тейт — каза Джайлс. — Защото Морис Тейт играеше за Англия с девети номер, а не с пети.

— Това също ме изпрати в аут — опита се да се пошегува сър Алън. — Някой може ли да обясни двете грешки?

— Мисля, че аз мога — обади се Ема. — Дъщеря ми Джесика е художничка и веднъж спомена, че много скулптори правят девет изпълнения или отливки на произведенията си, които след това се щамповат и номерират. А изписването на месеца намеква за скулптора.

— Все още нищо не разбирам — каза сър Алън. От израженията на останалите си личеше, че не е единствен.

— Би трябвало да е Реноар или Роден — каза Ема. — И тъй като едва ли е възможно да се скрият осем милиона паунда в маслена картина, предполагам, че парите се намират в двутонна статуя на Огюст Роден.

— Значи посланикът намеква, че сър Джон Ротенстайн, директорът на галерия „Тейт“ в Милбанк, ще може да ни каже за коя точно скулптура става дума?

— Не намеква, а ни го казва направо — триумфално заяви Ема. — Това е една от думите, които сте пропуснали да подчертаете, сър Алън. — Не успя да скрие подигравателната си усмивка. — Покойната ми майка щеше да я забележи много преди мен, дори на смъртното си легло.

Хари и Джайлс се усмихнаха.

— И коя дума съм пропуснал да подчертая, мисис Клифтън?

Веднага щом Ема отговори на въпроса, секретарят на кабинета вдигна телефона.

— Обадете се на Джон Ротенстайн от „Тейт“ и ми уговорете среща с него тази вечер, след затварянето на галерията.

Затвори и се усмихна на Ема.

— Винаги съм бил за назначаването на повече жени в държавната администрация.

— Надявам се, сър Алън, че ще подчертаете „повече“ и „жени“ — отвърна Ема.

Себастиан стоеше опрян на парапета на горната палуба на „Куин Мери“ и гледаше как Буенос Айрес се отдалечава, докато не се превърна в смътен силует, подобен на скица върху чертожната дъска на архитект.