Джон Апдайк - Заека се завръща

Очите на Скийтър още са затворени:

— Довърши. Прочети последното изречение, приятелче.

— Ако Републиката трябва да бъде заличена от списъка на нациите чрез провъзгласяването на свободата на поробените, то нека Републиката да потъне под вълните на забвението и викът на радостта, по-силен от гласа на водите, да изпълни Вселената при нейното угасване. Не разбирам и една дума от това.

Скийтър казва:

— Означава: Повече власт на народа, смърт на фашистките свине.

Заека се намесва:

— За мен означава: Изхвърлете бебето от ваната заедно с водата.

Той си спомня една вана със застояла вода, с нещо като прах по мъртвата й повърхност. Отново изживява шока от издърпването на запушалката. Прескача обратно в стаята, където седят сега, запечатани от дъжда.

Джил обяснява на Нелсън:

— Той казва това, което и Скийтър казва. Ако Системата, дори да работи за повечето хора, трябва да потиска част от тях, тогава цялата Система трябва да бъде премахната.

— Това ли казвам? Не. — Скийтър се навежда напред от мъхестите кафяви облегалки, протягайки тънката си трепереща ръка към младежите, всякаква следа от подигравка е изчезнала от гласа му. Това ще се случи така или иначе. Това голямо раздвижване. Бомбите ги поставят не бедните негри, а изчадията на богатите бели. Нетърпението чука на вратата, а не несправедливостта. Сложи достатъчно плъхове в една клетка и дебелите ще се озлобят повече от мършавите, защото се чувстват по-притиснати. Не. Трябва да гледаме над тези неща, над насилието, към следващия етап. Това, че ще се случи, можем само да предполагаме. Това не е интересно. Интересно е това, което предстои. Великото спокойствие е неизбежно.

— И ти си Черния Иисус, който ще ни го докара — подиграва се Заека. — От Преди Христа до След С. След Скийтър. Трябва да го доживея. О, възхвала, нека Скийтър е твоето име.

Той се кани да попее, но Скийтър се е съсредоточил над останалите двама ученици:

— Хората през цялото време говорят за революция, но революцията не е интересна, нали? Революцията е тълпа, която изземва властта от друга тълпа, а това са пълни глупости, това е просто власт, а властта е само оръжия и гангстери, и това са тъпи глупости, нали. Хората ми казват: Освобождавам те, а аз им отговарям: майната ти, той е просто Агню 28 28 Спиро Теодор Агню (1918–1996) — вицепрезидент на САЩ (1969–1973) в правителството на Никсън. — Б.пр. в черна кожа. Светът забравя такива гангстери, още преди да са умрели. Не. Истинският проблем е, след като гангстерите са се избили един друг и са повлекли половината от останалите с тях, как да използваш всичкото това пространство. След края на Гражданската война имаше пространство, но те го оставиха да се запълни със същите алчни мръсници, дори още по-гадни, нали? Те превърнаха максимата „око за око“ в божествен закон.

— Точно от това имаме нужда, Скийтър — казва Заека — от нови божествени закони. Защо не се качиш на връх Маунт Джъдж и не ги накараш да ти ги дадат на тепсия?

Скийтър бавно извръща изсеченото си като дръжка на нож лице и бавно казва:

— Аз не съм заплаха за теб, приятел. Ти си даденост. Единственото нещо, което мога да ти направя, е да те убия, но това е по-маловажно, отколкото си мислиш, нали?

Джил внимателно се опитва да наложи мир:

— Не отбелязахме ли нещо, което Хари да прочете?

— Майната му — казва Скийтър. — Вече няма смисъл. Излъчва грозни импулси. Не е готов. Много е незрял.

Заека се обижда, само се беше пошегувал:

— Стига, де, готов съм. Дайте ми да си прочета текста.

Скийтър пита Нелсън:

— Какво ще кажеш, приятелче? Мислиш ли, че е готов?

Нелсън казва:

— Трябва да го прочетеш хубаво, татко. Без да се подиграваш.

— Аз ли? Че на кого съм се подигравал?

— На Мама. Непрекъснато й се подиграваш. Нищо чудно, че те напусна.

Скийтър подава на Хари отворената книга:

— Само малко. Прочети това, което съм отбелязал.

Мек червен молив. Като от онези кутийки „Крайола“, които му напомняха за белина; всеки молив с различен цвят. Странен спомен.

— Аз вярвам, приятели и граждани мои — тържествено чете Заека, — че не сме готови за това избирателно право. Но можем да се научим. Дайте на хората сечива и те ще започнат да ги използват, и след време ще научат занаят. Така стоят нещата и с гласуването. Може да не го разбираме в началото, но след време ще се научим да изпълняваме дълга си.

Дъждът нежно му ръкопляска.

Скийтър накланя тясната си глава и се усмихва на двете деца на дивана: