Джон Апдайк - Заека се завръща

— Мразя тези шибани копелета от „Пен Парк“ — подсилва омразата си Хари, в желанието си да угоди на Скийтър. — Само да можех да натисна червеното копче и да ги изпратя в Царството Небесно — той натиска някакво въображаемо копче. — Как само бих го направил. — И той натиска копчето толкова силно, че почти го вижда.

— Бум, нали? — хили се Скийтър, размахвайки тънките си като пръчки ръце.

— Така е — казва Заека. — Всички знаят, че черните мацки са красиви. Вече са по плакатите.

Скийтър пита:

— Как мислиш, че са започнали всичките тези майчински преструвки? Кой мислиш, че е вкарал в Харлем тези дебели като свине религиозни фанатички, които на трийсет години вече приличат на бабички?

— Не съм аз.

— Ти си. Точно ти си, човече. Откакто измислихте ония кабинки за разплод, вие накарахте негърските момичета да смятат, че сексът е мръсен, и те бързаха да се скрият зад маската на майката, нали?

— Ами, кажи им, че не е мръсен.

— Не ми вярват, приятел. Виждат, че моето мнение не се брои. Нямам власт, нали? Не мога да защитавам негърските жени, нали? Защото ти не ми даваш да съм мъж.

— Давай, бъди мъж.

Скийтър се надига от фотьойла със сребърните нишки, предпазливо заобикаля масичката, имитираща дърводелски тезгях, навежда се и бързо целува седналата на дивана Джил. Ръцете й стреснато трепват, после се сключват и застиват в скута й. Главата й нито се отдръпва назад, нито се навежда напред. Заека не може да види очите й от елипсовидната африканска прическа на Скийтър. Вижда очите на Нелсън. Те са като топли влажни дупки, толкова тъмни, толкова изненадани, че Заека има желание да ги прободе с игли, да научи детето, че има и по-лошо. Скийтър се изправя след целувката и избърсва слюнката на Джил от устата си.

— Играчка за забавление, а приятелю, как ти се струва това?

— Нямам нищо против, ако тя няма.

Джил е притворила очи, устата й е отворена и от нея се подава малко балонче слюнка.

— Има нещо против — противи се Нелсън. — Татко, не му позволявай.

Заека казва на Нелсън:

— Не е ли време за лягане?

Физически Скийтър очарова Заека; сияйна бледност на езика и дланите, и ходилата на краката, които слънцето не е докоснало. Или пък има различен вид кожа? Дланите на белите хора също не почерняват. Особеният горящ блясък на кожата му. Онова толкова прецизно изваяно и завършено нещо около лицето му, което отразява светлината в хиляди лъскави точки, в сравнение с това белите лица изглеждат просто като петна, като още незасъхнал маджун. Странната, сякаш смазана грация на движенията му, бързи и внимателни като на гущер, необременени от сланината на бозайниците. В къщата му Скийтър прилича на прецизно сглобена електрическа играчка; Хари иска да го докосне, но се страхува да не го удари ток.

— Добре ли си?

— Не особено. — Гласът на Джил сякаш не идва от мястото в леглото до него, а отнякъде по-далеч.

— Защо?

— Страх ме е.

— От какво? От мен ли?

— От теб и от него заедно.

— Ние не сме заедно. Мразим се в червата.

Тя го пита:

— Кога ще го изриташ?

— Ще го вкарат в затвора.

— Чудесно.

Дъждът над тях пада тежко, плющи навсякъде, процежда се през процепа на комина, откъдето винаги капе. Той си представя едно голямо кафяво петно на тавана на спалнята. Пита:

— Какво става между тебе и него?

Тя не отговаря. Гладкият й профил се озарява от една светкавица. Няколко секунди минават преди гръмотевицата да изтрещи.

Пита я срамежливо:

— Натиска ли ти се?

— Вече не по този начин. Казва, че не му е интересно. Сега ме иска по друг начин.

— И какъв друг начин? — горкото момиче, прекалено е мнително.

— Иска да му разкажа за Бог. Казва, че ще ми донесе малко меска 29 29 Алкалоиден наркотик от цветовете на едноименно растение, предизвикващ халюцинации. — Б.пр. .

Гръмотевицата се чува почти веднага след следващата светкавица.

— Това е лудост. — Но и възбуждащо, тя може и да го направи. Може да изтръгне от нея музика, както Бейб от пианото си.

— Той е луд — казва Джил. — Вече никога няма да му се доверя.

— Какво мога да направя? — Заека се чувства парализиран, парализиран от дъжда, от гръмотевиците, от любопитството си, от надеждата, че ще успее да разбие тази комбинация, да предизвика катастрофа и след това избавление.

Момичето проплаква, но точно тогава пада още една гръмотевица и той я моли да повтори какво е казала:

— Интересуваш се само от жена ти — крещи тя нагоре към объркването в небето.