Джон Апдайк - Заека се завръща

— Не, харесва ми. Обичам да уча нови неща. Не съм предубеден.

— Направо ме възбужда, толкова е естествен — казва Скийтър, подавайки книгата на Джил. — Ти започни, скъпа. От тука, където ти соча с пръст, тази част с дребния шрифт. — Той обявява: — Това са едновремешни речи, схващаш ли?

Джил се поизправя на дивана и започва да чете с по-висок от обикновения й глас, ясно като ученичка, завършила училище, където се преподава езда, с големи стаи с бели завеси, с територия, по-висока от скалата в „Пен Парк“.

Помислете — чете тя — за делото на нацията, което непрекъснато се извършва отново и отново. Бог ще чуе гласа на кръвта на братята ви, които дълго плачат под земята. Той ви пита още сега: „Америка, къде е твоят брат?“. И ето отговорът, който Америка трябва да даде: „Той е ей там в оризовите поля на Юга, в изобилстващите с памук и сладка захарна тръстика поля. Той беше слаб и аз го подкрепих, беше гол и аз го облякох; беше невеж, беден и дивак и аз станах негов господар. Положих на крехките му рамене най-тежкия ярем. Оковах го с верига и го бичувах с камшика си. Други тирани имаха власт над него, но моят пръст стоеше върху човешката му кожа. Храня се от труда му, дебелея и се забавлявам за сметка на неговите сълзи, пот и кръв. Откраднах баща му, откраднах и синовете му и ги заставих да работят, жената и дъщерите му са ми играчки за развлечение. Погледни също и децата на твоите слуги и неговите слуги — синове, по-мургави от техните бащи. Питаш ме за африканеца? Направих от него звяр. Виж, имаш това, което е твое“. — Тя връща книгата, изчервявайки се. Погледът й казва на Заека: „Понасяй това с мен. Не те ли обичах?“.

Скийтър кряка:

— Ей, глупаци, това ме възбужда. Играчка за развлечение, нали? А схванахте ли онази красива част за синовете, които са по-мургави от бащите си? Тези стари янкита са били наистина глупави, едно хубаво чукане е щяло да замрази аболиционното движение. Но те не са си получавали каквото искат в обора и затова са си го връщали на белите бедняци в навеса за негрите. Черното месо е духовна храна, нали? Казал го е Теодор Паркър 26 26 Теодор Паркър (1810–1860) — американски свещеник, известен с дейността си в полза на аболиционисткото движение. — Б.пр. , има и още един, най-злата уста в тълпата, старият Уилям Лойд 27 27 Уилям Лойд (1805–1879) — ръководител на аболиционисткото движение, основател и издател на вестник „Освободител“. — Б.пр. . Нели, опитай ти сега. Където съм отбелязал. Просто чети думите бавно, не се старай.

С ярката книга в ръце, момчето поглежда към баща си за спасение:

— Чувствам се глупаво.

Заека казва:

— Чети, Нелсън. Искам да го чуя.

Хлапето се обръща за помощ към друг:

— Скийтър, ти ми обеща, че няма да ме караш.

— Казах, че ще видим как ще потръгне. Хайде, на баща ти му харесва, нали не е предубеден.

— Ти просто се подиграваш на всички.

— Остави го — казва Заека — изгубих интерес.

Джил се намесва:

— Хайде, Нелсън, ще бъде забавно. Няма да пуснем „Смях“, докато не почетеш малко.

Момчето се престрашава, заеквайки, бръчка челото си толкова много, че баща му се чуди дали няма нужда от очила. Няма значение — чете той, — че всяка партия ще бъде разкъсвана от нес…

Джил поглежда над рамото му:

— Несъгласие.

— Всяка сект…

— Секта.

— Всяка секта е разбита на парчета, националната цялост е разтрогната…

Джил казва:

— Браво!

— Остави го да продължи — казва Скийтър със затворени очи, кимайки.

Гласът на Нелсън придобива увереност: … земята ще се изпълни с ужасите на гражданската и робската война — въпреки това робството трябва да бъде погребано в гроба на пехотата…

— Подлостта — поправя го Джил.

— Под-лост-та извън възможностите за въз, възкрес…

— Възкресение.

— Ако държавата не може да издържи на антиробската агитация, то тогава нека тя да погине. Ако Църквата трябва да бъде отхвърлена от борбите на Човечеството, тогава нека Църквата падне, а съставните й елементи да се разпръснат в четирите посоки на света и никога повече да не бъдат проклятие на Земята. Ако Американският съюз не може да бъде поддържан, освен с жертвоприношения — какво означава това?

— Жертване — отговаря Джил.

Заека казва:

— Мислех, че означава да се „пържиш“.

Нелсън вдига поглед, несигурен дали да продължи.

Дъждът продължава да барабани по прозорците, нежно, нежно ги притиска вътре, все по-плътно един към друг.