Джон Апдайк - Заека се завръща

— Кой е осквернен?

— Самата менажерия, която си заформил, е оскверняване. Чул ли си какво мислят съседите ти за това?

— Аз дори не познавам съседите си.

— Ако този негър си покаже физиономията навън, ще ги опознаеш много добре. Ще ги опознаеш толкова сигурно, колкото сега седя тук и се опитвам да ти бъда приятел, а не баща. Отдавна отминаха дните, когато можех да ти налея малко акъл в главата, Хари, а и без това ти си ни създавал много по-малко ядове от Мим. Майка ти винаги е казвала, че позволяваш на хората да те командорят, и аз винаги съм й отговарял: „Хари може да се оправи, той е здраво стъпил на крака“, но май започвам да вярвам, че е била права. Майка ти може да е инвалид, но все още трудно можеш да я излъжеш, попитай човека, който се е опитвал.

— Кога си се опитвал?

Но тази тайна — изневерил ли е татко на мама? — остава заприщена зад разклатените фалшиви зъби, които непрекъснато се мъчи да нагласи, замислено засмуквайки устни.

— Направи ни една услуга, Хари. Господи колко мразя да те моля, но направи ни една услуга и ела довечера да си поговорим. Майка ти отряза Дженис, но аз разбирам кога е разтревожена.

— Тази вечер не мога. Може би след няколко дни нещата ще се оправят.

— И защо не, Хари? Обещаваме да не те печем на бавен огън или нещо подобно. За бога, не те моля заради себе си, а заради състоянието на майка ти. Знаеш ли — и той се доближава толкова близо, че ръкавите на ризите им се докосват и Заека долавя киселия дъх на баща си — сега тя изживява това, което всички ние ще трябва да изживеем.

— Престани да ме молиш, татко, не мога сега.

— Хванали са те в лапите си, а?

Той се изправя, решава, че едно чисто уиски му е достатъчно, и отговаря:

— Да.

Тази нощ след вечеря те обсъждат робството. Джил и Скийтър са измили чиниите заедно, Заека е помогнал на Нелсън с домашното. Тази година хлапето учи алгебра, но не може да схване как един многочлен се разбива на две хубави равенства на х , един със знака плюс и един със знака минус. Заека беше добър по математика, тя беше игра с граници, с подредени ходове и обещание за завършек. Комбинацията винаги се разбиваше. Нелсън се притеснява, страхува се да се отпусне и да се развихри, умно хлапе е, но е притеснителен, сигурно се притеснява от онова, което се случи с малката му сестричка, страхува се, че може да се върне за него. Разполагат с половин час до предаването „Смях“, което всички искат да гледат. Тази вечер Скийтър сяда на големия кафяв стол, а Заека на онзи със сребърните нишки, Джил и Нелсън сядат на пухкавия диван. Скийтър държи някакви книги, които изглеждат по детски ярки под тънките му кафяви ръце. Училищни дни. Улица „Сезам“.

Скийтър казва на Заека:

— Приятел, мислех си, снощи не бях много прав, когато казах, че робството е държавна политика. След като размислих, ми се струва, че твоят тип робство е уникално и особено лошо, най-лошото, което тази бедна накисната в кръв земя е виждала. — Докато говори, гласът на Скийтър упражнява постоянен натиск, като вятър, който клати мъртво дърво. Очите му не се отклоняват към Джил и Нелсън.

Заека, като добър ученик (в училище получаваше само петици), пита:

— И какво му е толкова лошо?

— Нека отгатна какво си мислиш. Мислиш си, че на плантациите не е било чак толкова зле, нали? С онези банджита и всичките остатъци, които можеш да ядеш, и господарят в голямата къща вместо Министерството по благоустройството, нали? Тези негри и без това са били диваци с дебели глави и ако не им се е нравело, то тогава да си мрат в оковите като благородните червенокожи, нали?

— Ами да, защо не са го направили?

— Обожавам този въпрос. Защото имам отговора. Причината е, че старият Тонто е бил толкова примитивен, че не е разбирал нищо от земеделие, бил е като паднал от Луната, нали? И просто е изчезнал. Но виж чернокожите, те са от Западна Африка, където земеделието е било развито. Имали са социална организация. Как мислиш тези роби са дошли до брега от хиляда мили разстояние? Организирали са го чернокожите, не са искали да замесват белите, пазели са баницата за себе си. Организирани мъже, нали?

— Интересно.

— Радвам се, че го казваш. Радвам се, че си заинтересован.

— Той наистина го мисли — намесва се Джил.

— Затваряй си човката — казва Скийтър, без да я поглежда.

— Ти си затваряй човката — намесва се Нелсън.

Заека би се гордял от момчето, но усеща, че Нелсън защитава Джил автоматично, както Скийтър го напада: части от мозайка, която тримата са почнали да сглобяват, докато той ходи на работа.