Джон Апдайк - Заека се завръща

— Вбесявай се, Скийтър — казва Заека. — Кой иска бира?

— Аз, татко.

— Само половин.

Джил казва:

— Ще си я разделим.

Скийтър казва:

— Тоя боклук разваля душата. Нещо против да запаля един джойнт?

— Незаконно е.

— Да, но всички го правят. Всички ония педерасти в „Пен Парк“, да не мислиш, че пият мартини, когато се приберат вкъщи? Това беше вчера. Сега пушат трева. Честно казано, по-готино е от дъвченето. Във Виетнам войниците я дъвчеха като бонбончета.

— Добре, запали си. Явно съм стигнал дотук.

— Още път има да извървиш — казва Скийтър, докато си свива цигара от една гумена кесийка, която изважда изпод дивана, където спи, заедно с тънка жълтеникава хартия; облизва я бързо с дебелия си белезникав език и извива краищата й. Когато я запалва, извитият край пламва. Той жадно всмуква, задържа дъха си, като че ли ще се гмурка надълбоко, и след това бълва сладкия дим. Предлага влажния край на Заека:

— Искаш ли да опиташ?

Заека поклаща глава, наблюдавайки Нелсън. Очите на момчето са ококорени, гледат Скийтър. Може би Дженис е права, позволява на хлапето да вижда прекалено много. В крайна сметка, не той я беше напуснал. А и животът си е живот, Господ го е измислил, не той. Но той гледа Нелсън, опасявайки се, че присъствието му в стаята ще бъде изтълкувано като благословия. Казва на Скийтър:

— Продължавай да дуднеш. Линкълн спечелил войната по грешни причини.

— И после е бил застрелян, нали? — Скийтър подава фаса на Джил. Докато го поема, очите й питат Заека: „Това ли искаш?“. Държи го като познавач, не като цигара с тютюн, от онези, с които Фред Астер 25 25 Фред Астер (1899–1987) — американски танцьор и актьор, известен с елегантния си стил. — Б.пр. жестикулира, а благоговейно като храна, с почти всичките си пръсти, поднасяйки влажния край към устата си като зърно на гърда. Тънкото й лице се отпуска, заобля се мечтателно. Скийтър говори. — И тогава се появили тези четири милиона освободени роби без собственост и работа в тази умряла икономика, мислейки си, че раят е настъпил. Зелени ливади, нали? Четирийсет акра и по едно муле, нали? Тъпи глупаци, приятел, това беше най-жалкото, това, че тези бедни негри налапаха стръвта. Научиха се да четат, изгърбиха се от работа, изпратиха най-добрите си хора в шибания Ъмерикънски сенат, наложиха законодателство, което разреши първите частни училища в Дикси; какво ще кажеш за това, а, ето ти нещо за твоето убразование, нали? Джил, скъпа, върни ми фаса, ще се пратиш на Луната, това е чиста трева. И това ставаше, приятелю мой, докато белите бедняци тука се пенеха и викаха на чернокожите герои маймуни. Не можеха да сторят нищо друго, докато северната армия се мотаеше наоколо, нали? Маймуни, павиани, горили. Тези добри, изпълнени с надежда чернокожи, се мъчеха да станат истински мъже, смятаха, че най-накрая са били призвани да станат мъже в тези мрачни Ъмерикънски щати.

Лицето на Скийтър разпуква черупката си от презрение и се гърчи, като че ли ще заплаче. Свалил си е очилата. Протяга се към Джил за цигарата с марихуана, без да отмества очи от лицето на Заека. Заека е замръзнал, мислите му препускат. Нелсън. Трябва да го сложи да си легне. Докато слуша Скийтър, усеща как собственото му лице се отпуска, обезформя, изплъзва му се. Бирата има лош вкус, на малц. Скийтър иска да заплаче, да се разкрещи. Седи на края на дивана, жестикулирайки толкова разпалено, че ръцете му сякаш ще се скършат. Той е луд.

— И какво направи Северът? Викаха ни маймуни, линчуваха ни и ни биеха с камшици, и измъкнаха и последното пени от чернокожите, докато благодаряха на белия си Бог, че не трябва да ни хранят вече. А какво направи Юга? Измъкна се. Даде заден. Беше събрал сили за войната и сега гази в най-голямата мръсотия от алчност и корупция, и експлоатация, и замърсяване, и бедняшки квартали, и избиване на индианци, които някога са се случвали на бедната ни курвенска планета, нали? Недей да заспиваш, приятел, най-интересното тепърва предстои. Задниците от Севера се събрали със задниците от Юга и си казали: „Добре, хайде да сключим сделка. Какви са тия работи за демокрация, я да направим тука доларокрация. Какво ни е грижа, свободни срещу роби? Капитали срещу труд, какво толкова, нали? Тази проклета курвенска държава е най-голямото богатство, което сме срещали, така че, хайде да я изцоцаме, приятел. Вие преебавате черния си труд, а ние ще преебем белите имигранти и труда на монголските идиоти, и всички останали!“. Алилуя, нали? Така че Бюрото на Фрийдмън е изхвърлено и военните губернатори били изгонени от бели боклуци на коне, които с удоволствие изнасилвали и забременявали чернокожи момичета, а Тилдън бил измамен за президентския пост по време на единствените скалъпени избори, които са описани в белите учебници по история. Можеш да го провериш, нали? Това е била революцията от 1876 г. Що се отнася до негрите, тях ги е заболяло точно от тази през 76-а, онази отпреди хиляда години просто е представлявала шепа английски джентълмени, които искали данъци.