Джон Апдайк - Заека се завръща

— Господи, умирам от желание да забравя не само цвета на кожата ти, но и всичко, което е вътре в нея. Мислех, че преди три дена каза, че ще се разкараш след три дена.

— Татко, недей — лицето на хлапето е напрегнато. Мама беше права, прекалено деликатно, прекалено нервно. Мисли, че светът ще го нарани, и така и ще стане. Вечният инстинкт да убиваме по-слабите.

Джил се изправя да защити останалите двама. Трима срещу един, Заека е развеселен. Хитрувайки и извъртайки, той казва, преди тя да проговори:

— Кажи на по-тъмния от гаджетата ти, че мислех, че обеща да се изнесе, когато намери пари. Мога да му дам двайсет долара. Което ме подсеща…

Скийтър го прекъсва, говорейки на въздуха:

— Обожавам го, когато стане такъв. Той е Мъжът.

Джил си казва мисълта:

— Двамата с Нелсън отказваме да понасяме тези разправии. След вечеря искаме да проведем организирана дискусия. В този дом има крещяща нужда от образование.

— Дом — казва Заека. — По-скоро ми прилича на бежански лагер. — Той настоява да каже това, за което се е сетил. — Хей, Скийтър. Имаш ли си фамилия?

— „Х“ — отговаря Скийтър — „42 х“.

— Сигурен ли си, че не е Фарнсуърт?

Черупката на Скийтър се пропуква, той остава изигран една секунда, преди да събере сили:

— Този мъжкар — казва той категорично — няма нищо общо с мен.

— Във „Ват“ пише, че фамилията ти е Фарнсуърт.

— „Ват“ — произнася Скийтър префърцунено — е фашистки боклук.

След като си отбелязал удар, свеждаш глава и тичаш назад по игрището, но с онова вътрешно чувство, че си оставил отпечатък, който не може да бъде изтрит.

— Просто се чудех — усмихва се Заека и протяга ръце, които сякаш стигат от единия до другия край на стаята. — Кой освен мен иска бира?

След вечеря Нелсън мие чиниите, а Скийтър ги подсушава. Джил разчиства всекидневната за разговора им, Заека й помага да преместят дивана на мястото му. Върху рафтовете между всекидневната и трапезарията, които двамата с Дженис не ползваха, Заека забелязва купчина уморени книги с меки корици и протрити и измачкани от разлистване страници. Избрани творби на У. Е. Б. Дю Боа 21 21 Уилям Едуард Бъргард Дю Боа (1868–1963) — ръководител на движението за граждански права, редактор на списания като „Криза“ и автор на книги — „Цвят и демокрация“ — 1945 г., занимаващи се с проблемите на чернокожите американци и африканци. — Б.пр. , „Окаяни на земята“ 22 22 Франц Фанън. „Окаяни на земята“ (1925–1961) — Мартиникански психиатър, философ и политически активист, написал също „Черна кожа“ и „Бели маски“ — Б.пр. , „Душа върху лед“ 23 23 Робърт Макнамара. „Душа върху лед“ — 1916 г. — министър на отбраната в правителството на Кенеди и Джонсън (1961–1968). — Б.пр. , „Животът и епохата на Фредерик Дъглас“ 24 24 Фредерик Дъглас (1817–1895) — аболиционист и журналист, избягал от робство (1838 г.) и станал влиятелен лектор на север, основал аболиционисткия вестник „Северна звезда“. — Б.пр. и други: история, Маркс, икономика, неща, от които на Заека му се повдига, както когато се сети за това, което правят хирурзите или за всички канализационни и газопроводни тръби под земята.

— Книгите на Скийтър — обяснява Джил. — Днес ходих в „При Джимбо“ да ги взема, заедно с дрехите му. Бейб му ги пазеше.

— Хей, приятел — провиква се Скийтър от мивката, през рафтовете. — Знаеш ли откъде имам тези книги? От Виетнам, от книжарницата в базата „Лонгбин“. Караха ни да четем, тази твоя луда американска армия. Учеха ни да четем, да стреляме, да копаем марихуана, да шмъркаме кока, най-добрият приятел на чернокожия, точно както казваха! — и той изплющява с кърпата — пляс!

Заека не му обръща внимание и пита Джил:

— Ходила си там? Пълно е с полиция, можеха лесно да те проследят.

Скийтър крещи от кухнята:

— Не се притеснявай, приятел, ония свине имат по-едри черни риби да гонят. Знаеш какво стана горе в Йорк, нали? След това, което ще стане в Брюър, то ще заприлича на дамски благотворителен бал! Пляс!

Нелсън, който мие до него, пита:

— Всички бели ли ще застрелят?

— Най-вече големите грозни старчоци. Стой далеч от онзи ужасен Били и плътно до мене, малко приятелче, и всичко ще бъде наред.

Заека изважда една книга и чете:

Правителството е създадено за удобство на народа, а не за удобство на аристокрацията. Предмет на индустрията е благоденствието на работниците, а не богатството на собствениците. Предметът на цивилизацията е културният прогрес на работническата маса, а не само на интелектуалния елит.