Джон Апдайк - Заека се завръща

Тя го подсеща:

— Искаше да кажеш…

— Исках да те помоля за една услуга. Можеш ли да си мълчиш за негъра вкъщи, който Били видя? Дженис ми се обади днес, разбрах, че вече си й казала, няма значение, но ако можеш да спреш дотук, не искам всички да разберат. Искам да кажа, да не казваш на Оли, ако вече не си му казала. По правни причини, иначе нямаше да се занимавам с това. — Той вдига безпомощно ръце. Сега, след като го е казал, вече му се струва, че не е било нужно.

Пеги се приближава към него, полюшвайки се, вероятно от алкохола или от желание бедрото й да изпъква прелъстително, или просто така си вижда, двойно, и му казва:

— Сигурно е много добра в леглото, след като те е накарала да направиш това за нея.

— Момичето ли? Не, всъщност ние двамата обикновено не сме на една и съща вълна.

Тя отмята назад косата си с едно неточно движение, от което реверите на халата й се повдигат и разкриват едната й гърда. Пияна е.

— Опитай с други честоти.

— Да, бих искал, но точно сега, всъщност съм доста уплашен, за да опитвам нещо ново, а и Били всеки момент ще се върне.

— Понякога се мотае в „Бъргър Блис“ с часове. Оли смята, че ще придобие лоши навици.

— А, да, а как е старият Оли? Вие двамата виждате ли се изобщо?

Тя отпуска ръка, реверът отново покрива гърдата й.

— Понякога идва и ме чука, но това не ни сближава особено.

— Сигурно ви сближава, но той просто не го изразява. Явно прекалено го е срам, че така те нарани.

— Така би се чувствал ти, но Оли не е такъв. Никога не би му дошло наум да се чувства гузен. Това е от артистичната му натура, нали знаеш, може да свири на почти всеки инструмент, който хване. Но иначе е студено малко копеле.

— Да, аз също съм студен. — Той изплашено се е изправил, защото тя е направила още една нестабилна крачка.

Казва му:

— Подай ръце. — Очите й се впиват в него, около него. Без да променя изражението си, тя вдига ръцете му и ги поставя върху гърдите си. — Те са топли.

Той си мисли. Студено сърце. Тя пъха лявата му ръка под халата и я притиска върху гърдата си.

Той си представя разпилени вътрешности, черва на крава, които изпадат; тя ловко обгръща пръстите му, зърното й е като съсирено, като парче дъвка залепнало за дланта му. Очите й са притворени — вените по клепачите й прозират, в ъгълчетата се виждат бръчките пачи крак — и тя напява:

— Ти не си студен, ти си топъл, ти си топъл мъж, Хари, добър мъж. Наранили са те и аз искам да се излекуваш, прави с мен каквото пожелаеш.

Тя говори сякаш на себе си, бързо, нежно, но го е придърпала толкова близо, че той чува всичко, дъхът й тупти срещу гърлото му. Пулсът й е залепнал за дланта му. Кожата по челото й е набръчкана и онази част от тялото й, разкрита от халата, е грапава и странна; сляпа като овен, но отпусната от алкохола, тя потъва в онова състояние, в което тялото на другия ти се струва като твоето собствено, тялото на тайната любов към самите нас, която само огледалото, в което се оглеждаме, и леглото, което топлим, могат да ни върнат. Обгърнат от това нейно тяло на любовта, той нежно се втвърдява, въпреки желанията и разума, и едноокото надигане под кръста му започва.

Протестира:

— Не съм добър. — Но също потъва, отпуска ръката, която е обхванала гърдата й, за да може да усети полюшването й.

Тя настоява:

— Добър си, страхотен си — и почва да се бори с ципа му. Той разтваря ревера на халата със свободната си ръка така, че другата й гърда се освобождава и коланът пада неразвързан.

В коридора вратата на асансьора се тряска. Стъпки се носят към тяхната врата. Те се раздалечават, Пеги отново се загръща в халата. Зениците му още виждат образа на един мъхест триъгълник, по-широк от дланта му, под корем, по-бял от кристал, със сребристи стрий. Стъпките отминават. Бъдещите любовници въздишат с облекчение, но магията си е отишла. Пеги се обръща с гръб, завързва колана си.

— Поддържаш ли връзка с Дженис? — пита тя.

— Всъщност не.

— Откъде разбра, че съм й казала за черния?

Странно как всички останали с лекота произнасят думата „черен“. И мразят войната. Сигурно Заека е дефектен. Лоботомия. Една дупка се отваря там, където вината го разяжда, в края на мехура му. Трябва да бърза към къщи.

— Тя ми се обади да ми каже, че с адвоката й са предприели процедура за развод.

— Това притеснява ли те?

— Май да. Малко. Естествено.

— Сигурно съм тъпа, но така и не разбрах защо търпиш Дженис. Никога не е била достойна за теб, никога. Обичам Дженис, но тя е най-незрялата, най-нечувствителната жена, която познавам.