Джон Апдайк - Заека се завръща

— Звучиш като майка ми.

— Това лошо ли е? — тя се завърта, косата й се разпилява. Той никога не е виждал Пеги толкова нежна, изведнъж толкова женствена и открита. Може да понесе дори очите й. Игриво предизвиквайки факта, че Били всеки момент можеше да влезе, той отърква обратната страна на ръката си о зърната й. Писец и точка.

— Може би си права. Трябва да си настроим честотите.

Пеги се изчервява, отдръпва се, вцепенява се, като че ли неочаквано е видяла грубото си отражение в някакво огледало. Загръща синята хавлия толкова плътно около себе си, че раменете й се привеждат.

— Ако искаш да ме изведеш някоя вечер — казва — свободна съм. — И раздразнено добавя. — Но не си брой пилците.

Бързай, бързай. Автобус №12 сякаш се бави вечно, пътят по „Ембърли“ му се струва безкраен. Но къщата му на „Виста Кресент“, третата от края, ниска и нова, боядисана в мътно ябълково зелено, кацнала върху малката обрасла в бурени морава, е непокътната, а необитаваните подобни къщи около нея не разсейват напрежението на повторяемостта. Фактът, че черното петно в къщата му не се отразява никъде, му дава лъжливата надежда, че не е там. Но след като се изкачва по трите стъпала на верандата и минава през вратата с трите стъпаловидни прозорчета, Заека вижда във всекидневната отдясно, в гръб — диванът е преместен — една рунтава черна топка между конусовидната ягодово — руса глава на Джил и подстриганата на каре, тъмна като на Дженис, коса на Нелсън. Гледат телевизия. Явно Скийтър е поправил телевизора. Говорителят, призрачно блед, тъй като цветовете са настроени прекалено ярко, произнася думите бързо като вампир, защото трябва да съобщи прекалено много новини между прекалено много реклами „… след петгодишно изгнание, прекарано в комунистическа Куба, различни африкански държави и комунистически Китай, кацна в Детройт днес и бе незабавно арестуван от чакащите го служители на ФБР. На расисткия фронт, американската комисия по защита на гражданските права остро обвини администрацията на Никсън за, цитирам, «огромното отстъпление, по отношение на интеграцията в училищата в южните щати». Във Фейет, Мисисипи, трима членове на Ку-клукс-клан бяха арестувани при опит да сложат бомба в магазин, собственост на новоизбрания чернокож кмет на Фейет, Чарлз Евърс, брат на убития ръководител на движението за граждански права. В Ню Йорк говорители на Епископалната църква отказаха да потвърдят противоречивото си решение да отпуснат две хиляди долара съгласно с искането на ръководителя на църквата на чернокожите за събиране на петстотин милиона долара като, цитирам, «компенсации от християнските църкви в Америка» за, цитирам, «три века унижение и експлоатация». В Хартфърт, щата Кънектикът и Камдън, Ню Джърси беше наложен несигурен мир след безредиците през изминалата седмица сред чернокожите комуни в градовете. И сега важно съобщение“.

— Здрасти, здрасти — казва Заека, без никой да му обръща внимание.

Нелсън се извръща и казва:

— Хей, татко, Робърт Уилямс се е върнал в страната.

— Кой по дяволите е Робърт Уилямс?

Скийтър казва:

— Малки приятелю, тоя човек ще ти изпържи задника.

— Още един чернокож Иисус. Колко сте на брой?

— Ще разбереш за пристигането ми — казва му Скийтър. — Чрез много фалшиви пророци, нали? Така пише в Добрата Книга, нали?

— Освен това пише, че е дошъл и си е тръгнал.

— Пак идва, приятел. Ще ти изпържи задника. Твоя и на Никсън, нали?

— Горкият Никсън, дори собствените му комисии го предадоха. Какво, по дяволите, може да направи? Не може да обикаля гетата и сам да поправя канализацията. Не може да раздава на всеки наркоман, пуснат на свобода, по един милион долара и диплома за висше образование. Никсън, кой е Никсън? Той е типичният решителен тип от Търговската камара, който се е добрал до топлото местенце, и понеже е прекалено тъп, си мисли, че това е голям късмет. Оставете нещастното копеле на мира, просто се опитва да ни отегчи до смърт, за да не се самоубиваме.

— Никсън, по дяволите. Този бял боклук беше избран от бедняците в Джорджия, нали? Държи се като нацист и това му харесва. Той е Ирод, човече, и ние черните деца е най-добре да повярваме на това.

— Черни деца, черни ръководители, Господи, писна ми от тази дума „черен“. Ако аз използвах думата „бял“ и една осма по-рядко, отколкото ти използваш думата „черен“, ще посинееш от яд. За бога, забрави за цвета на кожата си.

— Ще го забравя, когато ти забравиш цвета на твоята.