Джон Апдайк - Заека се завръща

Бучанан се приближава към Заека по време на почивката за кафе. Заека докосва портфейла си, чудейки се дали допирът ще се разнесе нагоре. Издигане. Чужди помощи. Благополучие. Ще ги откаже, ако стане така. Ако поиска повече от двайсет, нека си вдигат бунтове по улиците. Но Бучанан изважда две десетдоларови банкноти, нееднакво износени, но все пак добри.

— Приятелю Хари, — казва — никога не позволявай да ти говорят, че негрите не си плащат дълговете. Длъжник съм ти хиляди пъти, тези две протрити банкноти обърнаха картите. Ще повярваш ли, че ми дойдоха два фула подред? Аз сам не можех да повярвам, никой не вярваше, онези глупаци останаха още, като че ли утрешният ден не съществува.

Той пъха парите в дланта на Заека, която се свива бавно.

— Благодаря ти, Лестър. Не очаквах…

— Да си ги получиш ли?

— Не толкова скоро.

— Е, понякога един човек е в нужда, следващия път — друг. Разпространи мълвата, нали така ни учат великите люде?

— Така мисля. Наскоро не съм си говорил с много велики хора.

Буканан любезно се изхилва и се поклаща на пети, преценявайки, докато върти клечка за зъби между устните си под мустака, който е не по-дебел от клечката.

— Чувам да се говори, че у вас така сте закъсали, че сте взели наематели.

— А, това ли? Само временно, идеята не беше моя.

— Вярвам ти.

— Ъъ… не ми се ще да се разбира.

— На мене също.

Трябваше някак да смени темата:

— Как е Бейб сега? Върна ли се в бизнеса?

— В какъв бизнес си мислиш, че е тя?

— Ами, нали знаеш, пее. Исках да кажа след ареста и присъдата. Току-що заложих текста с новините.

— Знам какво искаш да кажеш. Много добре знам. Ела в „При Джимбо“, която и да е нощ през седмицата, да се опознаете по-добре. Мнението на Бейб за теб много се покачи, казвам ти. Не че не те харесваше преди.

— Да, добре, чудесно. Може и да намина някой път. Ако мога да си намеря детегледачка.

Идеята отново да отиде в „При Джимбо“ го плаши, както и идеята да остави Нелсън, Джил и Скийтър сами в къщата. Потъва в един подземен свят, който навремето виждаше само от автобуса. Бучанан стиска ръката му.

— Ще измислим нещо — обещава негърът. — О, да-а.

Ръката го стиска по-силно, като че ли дава отпечатъци през материята на синята работническа престилка на Хари.

— Джером ме помоли да ти предам искрени благодарности.

Джером?

Часовникът с жълт циферблат тиктака, звънецът, оповестяващ края на почивката, стърже. Фарнсуърт се връща при машината си последен и минава между две ярко осветени маси за заготовки, толкова е черен, че чак блещука. Поклаща бръснатата си глава, обърсва уискито от мустака си и хвърля на Хари ослепителна усмивка. Братя по бащинство.

Той слиза от автобуса по-рано, от другата страна на моста, и тръгва пеш през стария тухлен квартал, натежал от огромните зелени табели на магистралата. Ехото от звънеца на Пеги Фознахт се връща и когато слиза от асансьора, тя стои на вратата облечена в безформен халат за баня.

— А, ти ли си? — казва. — Мислех, че Били пак си е загубил ключа.

— Сама ли си?

— Да, Хари, но той ще се върне от училище след минутка.

— На мен ми трябва само минутка. — Тя го повежда напред, загръщайки халата по-плътно около тялото си. Той се опитва да обгърне задачата си с малко любезност. — Как си?

— Оправям се, а ти как си?

— И аз се оправям. Едва.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Толкова рано?

— Аз съм си сипала.

— Не, Пеги, благодаря ти. Мога да остана само една минута. Трябва да видя какво са ми сготвили вкъщи.

— Доста работи, както чувам.

— Точно затова исках да си поговорим.

— Моля те, седни, схванат ми е вратът. — Пеги взима една искряща чаша с газирана течност от перваза на прозореца с изглед към Брюър, който прилича на блато от тухли, потънало в подножието на обагрена от слънцето планина. Тя отпива, очите й се плъзгат от двете страни на главата му.

— Май ти е неприятно, че пия. Току-що излязох от ваната. Често прекарвам следобедите така, след като съм прекарала сутрините си по адвокати или съм обикаляла улиците да си търся работа. Всички искат по-млади секретарки. Сигурно се чудят защо не си свалям слънчевите очила. После се връщам, събличам си всички дрехи, влизам във ваната и бавно оставям питието да се разлее в мен, докато гледам как кубчетата лед се разтопяват.

— Звучи чудесно. Исках да ти кажа…

Тя стои до прозореца, издала едното си бедро напред; коланът на халата й се е разхлабил и въпреки че е само една сянка на фона на яркото безцветно небе, той усеща, като че ли с език, вдлъбнатината между гърдите й, която сигурно е още влажна от банята.