Джон Апдайк - Заека се завръща

Скийтър пак си е сложил очилата, стъклените кръгове проблясват зад синкавия дим. В гласа му отново се промъква ирония.

— Затова, хайде всички да пеем за Красивата Америка, нали? Север и Запад, крадливи барони и бедняци. Надолу на юг, едно голямо негърско барбекю Хитлер, Господ да благослови душата му, поне се е опитал да скрие пещите си. Надолу на юг, на всяка магнолия виси въже. Човече, издавали са закони, ако негър кихне на три мили от някой бял задник, пускат кучетата да му изядат топките. Ако някой негър не е скачал от тротоара да изближе изплютия тютюн всеки път, когато градските боклуци са плюели, веднага са го оковавали и са го изпращали при зетя на шерифа, по-бързо от светкавица. И ако е настоявал да гласува, както Петата поправка ясно му е позволила, не са можели да измислят достатъчно гаден начин да му смъкнат кожата, не са могли да измислят достатъчно жестоки закони да изразят неодобрението си. По-добре горките негри да си завират главите в задника на великата леля Лили, отколкото в избирателните урни. Нали? Приятел, трябваше да ти го кажа, въпреки че винаги си го знаел. Северът получил робството обратно на половин цена, получил е контрол върху Конгреса, като е броил черните гласове, които не са били дадени, а Югът е получил парите от памука, които са му трябвали за капитал, и така всички са били доволни, че са изиграли черните достойно. Вярваш ли на нещо от това?

— Вярвам на всичко — казва Заека.

— А вярваш ли, вярваш ли, че съм толкова луд, че ако сега имах един нож, щях да го ръгна в гърлото ти и да гледам как се гърчиш и това ще ми достави удоволствие, о, наистина. — Скийтър плаче. Сълзите се смесват с дима по кожата на лицето му.

— Добре, добре — казва Заека.

— Скийтър, не плачи — казва Нелсън.

— Скийтър, беше много силна, направо се отрязах — казва Джил и се изправя. — Вие ми се свят.

Но Скийтър иска да говори само на Хари:

— Това, което искам да ти кажа — казва той — това, което искам да изясня, приятел, е, че ти си имал шанс. Могъл си да тръгнеш по по-добър път, нали? Но ти си бил алчен, нали? Продал си ни, нали? Продал си и себе си. Както каза Линкълн, платил си с кръв, меч за камшик и така нататък, и не си ни помогнал, ние сме протягали ръце, човече, били сме като верни кучета, чакайки онзи кокал, но ти си ни изритал, стъпкал си ни, стъпкал си ни.

— Скийтър, моля те, никога повече не ми давай от това, каквото там беше, никога повече — казва Джил, отнасяйки се.

Скийтър се бори със сълзите, повдига лицето си, по което се стичат вадички като от мокра пепел.

— И не сме само ние, вие също сте се продали, нали? Вие наистина имахте, имахте всичко и поехте по алчния мръсен път, превърнахте се в задниците на планетата. Нали? За да поддържате капиталистическата машина вие позволихте на тези долни бели боклуци да получат своето и сега вие, задници, на юг и на север, накъдето и да погледнеш има бели задници, вие излизахте отровата и сега вече ви личи, приятел, ти говориш за Америка и още чуваш рогове и звезди, но като говориш на всеки черен или жълт получаваш омраза, нали? Човече, светът наистина те мрази, ти си голямата свиня, която стъпква всички. — Той ръга вяло във въздуха с кльощавата си ръка и главата му увисва.

От горния етаж тихо, както когато котка лови мишка, се долавя приглушеният надигащ се шум от повръщането на Джил.

Нелсън пита:

— Татко, не трябва ли да извикаме лекар?

— Ще се оправи. Лягай си. Утре си на училище.

Скийтър поглежда към Заека, очите му са огнени и влажни:

— Казах го, нали?

— Проблемът ти е — казва Заека, — че го удряш на самосъжаление. Истинският въпрос е, от тук на къде. Всички сме стигнали дотук с продънена лодка. Говориш така, като че ли единствената цел на тази държава, още откакто е била създадена, е да потиска негрите. По дяволите, та вие сте само десет процента. В действителност повечето хора не ги е грижа какво изобщо правите. Това е най-свободната страна наоколо, ако можеш — успей, ако не можеш — умри елегантно. Но, за бога, престани да просиш за безплатно возене.

— Приятел, толкова грешиш. Бял си, но си в грешка. Ние те боготворим, бели човече. Ние сме в съня ти. Ние сме кошмарът на технологията. Ние сме доброто задоволено нещо, което преглъщате, когато поехте по този мръсен път на алчността. Ние сме онова, което остана от индустриалната революция, така че ние сме следващата революция, не го ли знаеш? Знаеш го. Защо иначе те е толкова страх от мен, Заек?

— Защото си откачалник и ти хлопа дъската. Лягам си.