Джон Апдайк - Заека се завръща

— Книгите — подсеща го Джил.

Скийтър обяснява:

— Днес двамата с малката Джили си говорехме и тя предложи, за да направим вечерите си заедно по-уютни и организирани, нали? Ще четем на глас някои неща и иначе съм готов да върша всичкото говорене, докато пак не решиш да ме тръшнеш на пода.

— Тогава чакай да си взема една бира.

— Ще пуснеш корем, човече. Аз ще си запаля една хубава тихуанска трева и ще ви я подавам, стар спортист като теб не трябва да отпуска бирено коремче, нали?

Заека нито се съгласява, нито помръдва. Поглежда към Нелсън: очите на хлапето са хлътнали и светещи, изплашени, но не и изпълнени с паника. Учи се, вярва им. Намръщва се към баща си, за да го накара да спре да го гледа. Около тях мебелите — камината, в която никога не гори огън, дърворезбата на лампата, килната като подпрян на една ръка труп — се ослушват. Тих дъжд ръми по прозорците, запечатвайки ги вътре. Скийтър е стиснал устни, за да задържи в себе си първите глътки сладък дим, след това издишва, въздиша и се обляга в стола. Потънал между кафявите облегалки, от него се виждат само стъклените сребърни кръгчета на очилата му. Казва:

— Той е бил собственост, нали? От Вирджиния насам всичко е печалба и капитал. Кралят на Англия се е интересувал само от парите от тютюна, нали? За него чернокожите са били само цифри в счетоводните му документи. Виж кралят на Испания е познавал негрите от доста време; онези мароканци са управлявали страната му и някои от тях са били доста умни. Така че на юг от границата робите са били собственост, но и нещо друго. Кралят на Испания е казал: той е мой поданик, има законни права. Църквата е казала: „Това е вечна безсмъртна душа, покръстете го“. Научете го да различава доброто от злото. Брачните му клетви са свещени, нали? Ако събере достатъчно хляб да се откупи, трябва да го продадеш. Всичкото това е описано в законите там. А тук законът казва само едно: никакви права. Това не е човек, това е парче топло животинско месо, което струва хиляда ъмерикънски студенокръвни подлеци. Не може да го оставим да се жени, защото после, когато пазарът е подходящ, няма да може да го продадем. Не може да го оставим да свидетелства в съда, защото може да накърни правата за собственост на белите. Няма такова нещо, вярвай ми, няма такова нещо, като баща на дете роб. Това е бил законен факт. Как изобщо законът е бил написан така? Защото наистина са вярвали, че негрите са пълни лайна? А тях ги е било страх от собствените им лайна. Човече, тези бели бедняци са били извратени и напълно са го съзнавали. Всичките тези години, когато говореха на щастливия Растъс, са се напикавали от страх от въстания, въстания, приятел, при положение че е имало само две-три през всичките тези сто години и те са стрували кофа лайна. Умирали са от страх, нали? Страхували са се, че черните ще се научат да четат, страхували са се, че черните ще се научат на занаят, страхували са се от черните на пазара на труда, освободените не е имало къде да отидат, след като са били освободени, всичките приказки за безплатна земя са пълни глупости. Първото нещо, което пише в Конвенцията за безплатната земя в Канзас, е било: не искаме чернилки тук, дръжте ги далече от погледа ни. Факт е, че тези мрачни щати не са място като всички останали, където подобни неща се случват, защото те се случват и някои хора имат повече късмет от други, така че дай да побутнем малко тук и да дадем малко там, не сър, това място никога не е било такова, било е сън, състояние на духа още от времето на ония бедни глупави поклонници, нали? Някои бели като видят негър, сякаш не виждат човек, а символ, нали? Всички хора наоколо се разхождат в собствените си представи, дори не разбират, че ако ритнат някой, ще го заболи. Иисус дори не им го казва, защото този Иисус, който са си довели на лодките, е бил най-злобният страхлив Иисус, който добрият Господ някога е оставял да плаши хората. Страх, страх. Мене ме е страх от тебе, тебе те е страх от мене, Нелсън го е страх и от двама ни, а горката Джили толкова я е страх от всичко, че ще изтича и ще се скрие в дрогата, ако ние не се правим на бащи.

Той им предлага димящия облизан фас. Заека поклаща глава в отказ.

— Скийтър — казва Джил — откъсите. — Педантична редовна посетителка на клуб, която иска да въведе ред на събранието. — До „Смях“ остават тринайсет минути.

Нелсън казва:

— Не искам да изпусна началото, много е гот, когато се представят.

— Дообре — казва Скийтър, опипвайки челото си, онова жужене, което понякога се чува оттам. — От тази книга тук. — Книгата се казва „Робство“, буквите на заглавието са в бяло, синьо и червено и тя изглежда като малък шарен панаир под слабата ръка на Скийтър. — Просто за удоволствие, за да ни предложи нещо по-сериозно от невежите ми глупости. Нещо като събитие. Приятел, това май доста те дразни, нали?