Джон Апдайк - Заека се завръща

— Това не е Югът — казва Заека.

— Ха-ха! Приятелю, някога замислял ли си се да се кандидатираш за политически пост. Няма друг държавен служител, който още да вярва в хубавите неща, в които вярваш ти. Новината е, че Югът е навсякъде. Намираме се на петдесет мили от границата Мейсън-Диксън, но горе в Детройт ловят негрите като риби в аквариум. Новината е, че памукът цъфти. Сезонът на линча настъпи. В тези тънещи в мрак щати всички са станала бели бедняци. — Една кафява ръка деликатно жестикулира от сенките и след това се отпуска. — Прости ми, приятелю, прекалено просто е, за да ти го обяснявам. Чети вестници.

— Това и правя. Ти си луд.

Джил се намесва:

— Системата е гнила, Хари. Законите са написани, за да защитават шепа аристократи.

— Като онези, които имат яхти в Стоунингтън — казва той.

— Точка за теб — провиква се Скийтър. — Нали?

Джил избухва:

— И какво от това, аз избягах от всичко това, отхвърлих го, пикая на него, Хари, а ти още го обичаш, понасяш го, пиеш пикнята ми. Тази на баща ми. На всички. Не виждаш ли как те използват?

— И сега ти искаш да ме използваш. Заради него.

Тя замръзва, пребледняла. Устните й са толкова тънки, че почти не се виждат:

— Да.

— Ти си луда. И аз рискувам затвор.

— Само няколко дена, Хари, докато не събере пари. Има семейство в Мемфис, ще отиде там. Нали, Скийтър?

— Да, захарче, о, да.

— Не става въпрос само за ареста за притежание на марихуана, куките мислят, че е наркодилър, твърдят, че продава, ще го разпънат на кръст, Хари. Наистина.

Скийтър нежно припява началото на „Този стар грапав кръст“.

— Е, и продава ли?

Скийтър се ухилва изпод огромната си топка коса:

— Какво мога да ти предложа, приятел? Глупави топчета 20 20 Барбитурати или транквилайзери под формата на таблетки, използвани като упойващо вещество. — Б.пр. , смешни хапчета, червени дяволи, лилави сърчица. Във Филаделфия има толкова много марихуана от Панама, че вече я дават за храна на кравите. Или искаш да шмръкнеш малко кокаин за истинско удоволствие? — От сумрачната сянка на стола той протяга бледите си длани, събрани, като че ли държи купчинка лъскава отрова.

Значи е зъл. В детството, същото любопитство, което го караше да мушка пръст в пъпа си и после да го помирисва, го караше да повдига металния капак на канализационната шахта в задния двор зад ъгъла на гаража с баскетболния кош. Сега този чернокож мъж се разтваря пред него по същия начин: една воняща яма, на която не може да види дъното.

Хари се обръща и пита Джил:

— Защо ми причиняваш това?

Тя извръща глава, показвайки профила си с издължена брадичка, като на обратната страна на петцентова монета:

— Била съм глупава — казва — да си помисля, че можеш да ми имаш доверие. Не трябваше да ми казваш, че ме обичаш.

Скийтър си тананика „Истинска любов“ — старата песен на Кросби и Грейс Кели.

Заека отново пита:

— Защо?

Скийтър се надига от стола:

— Господи, опази ме да не повърна върху тези бледолики любовници. Прави го, защото цял следобед я чукам, нали? Тръгна ли си, тя тръгва с мен, нали, Джил, скъпа, нали?

Тя отговаря, отново присвивайки устни:

— Да.

Скийтър й казва:

— Не бих те взел за нищо на света, тъпа доволна кучко. Скийтър си тръгва сам. — А на Заека казва: Адиос, приятел. Тъпанари, беше ми приятно да ви гледам как се гърчите.

Изправен, Скийтър изглежда крехък, опърпан в сините си дънки „Ливайс“ и безцветното военно яке с разшити отличителни знаци. Под топчестата му коса лицето му изглежда сгърчено.

— Адиос — съгласява се Заека, с облекчение, и се обръща.

Скийтър отказва просто да си тръгне. Той се приближава, мирише пикантно. Казва:

— Изхвърли ме, искам да ме докоснеш.

— Не искам.

— Направи го.

— Не искам да се бия с теб.

— Чуках кучката ти.

— Това си е нейно решение.

— И има малка тясна путка. Все едно да завреш кура си в менгеме.

— Чуваш ли го, Джил?

— Хей, Заека. Нали така ти викаха? Майка ти е курва, нали? Кляка пред стари чернокожи пияници зад жп гарата за петдесет цента, нали? И ако нямат петдесет цента, им го прави без пари, защото й харесва, нали?

Далечната Мама. Гузната миризма в стаята й, лекарствата, топлината на леглото й. От всичките тези години, когато беше добре, си спомня само едрите й кости, когато се навеждаше над кухненската маса с четирите протрити петна; никога не сяда, вече се е нахранила, сервира му вечеря, дошъл си е късно от тренировка, вече се е стъмнило, прозорците са като полирани отвътре.