Джон Апдайк - Заека се завръща

Заека пита:

— На колко години е Мим сега?

Мама казва:

— Не искаш да слушаш за сънищата ми.

— Разбира се, че искам. — Той пресмята: тя се роди, когато той беше на шест, значи сега Мим трябва да е на трийсет. Нямаше кой знае колко път пред нея, дори и облечена в харемно облекло. Това, което не си направил преди тридесет, е малко вероятно тепърва да направиш; Това, което си правил, ще правиш още повече. Той казва на майка си: — Разкажи ми най-ужасния.

— Съседната къща беше продадена. На някакви хора, които искат да дигнат блок. Двамата Скрантън са решили да правят бизнес с тях, и тогава. Вдигат две стени, така че в къщата не влиза никаква светлина и аз се оказвам в дупка и гледам нагоре. И върху мен започват да падат боклуци, кутийки от кока-кола и опаковки от овесени ядки, и тогава. Се събуждам и осъзнавам, че не мога да дишам.

Той й казва:

— Маунт Джъдж не става за високо строителство.

Тя не се разсмива. Сега очите й са широко отворени, втренчени в онази друга половина от живота й, нощната половина, кошмарната половина, която сега се надига като вода в наводнено мазе и ще я погълне, доказвайки, че през цялото време е била реалната половина, че дневната светлина е била илюзия, измама. — Не — казва тя — този не е най-лошият. Най-лошият е, че Ърл и аз отиваме в болницата на преглед. Навсякъде около нас има маси с размера на нашата в кухнята. Само че вместо да са наредени като за хранене, върху всяка има нещо като купчинка мокра пръст, червена пръст, оплетена с омачкани чаршафи така, че са оформени като. Детски пясъчен замък. И са свързани с някакви маркучи към машини с нещо като телевизионно устройство върху тях. И след това загрявам, че всяка от тях е човек. И Ърл само повтаря, толкова горд и доволен, че чак си е загубил акъла:

— Правителството плаща. — И ми показва документа, който ти и Мим сте подписали да ме направят като — нали се сещаш — тях. Като тези купчинки.

— Това не е сън — казва синът й — точно така е.

Тя се изправя върху възглавниците, строга, намръщена. Устата й придобива онова коравосърдечно изражение с увиснали надолу ъгълчета, от което някога се страхуваше повече от всичко друго — повече, отколкото от вампири и детски паралич, повече от гръмотевична буря или от Бог, или че ще закъснее за училище.

— Срамувам се от теб — казва тя. — Никога не съм си представяла, че ще чуя такива горчиви думи от своя син.

— Пошегувах се, мамо.

— Който има толкова много, за което да е благодарен — продължава тя неумолимо.

— За какво? За какво точно?

— За това, че Дженис те напусна, например. Тя винаги е била. Мръсен парцал.

— Ами Нелсън, а? Какво ще стане с него сега? — Това е нейна слабост, това че забравя, времето променя нещата, все още вижда света с неговите някогашни четири опорни точки, тя и татко, и той, и Мим седнали около кухненската маса. Тираничната й любов можеше да замрази света.

Мама казва:

— Нелсън не е мое дете, ти си мое дете.

— Е, той все пак съществува, и аз трябва да се грижа за него. Не можеш просто да се правиш, че Дженис не съществува.

— Тя така направи с теб.

— Не съвсем. Непрекъснато ми се обажда в работата. Ставрос иска тя да се върне.

— Не й позволявай. Тя ще. Те задуши, Хари.

— Какво друго мога да направя?

— Бягай. Махни се от Брюър. Така и не разбрах защо се върна. Тук вече няма нищо. Всички го знаят. Още откакто фабриките за трикотаж се преместиха на юг. Направи като Мим.

— Не притежавам това, което Мим има за продан. Освен това разбива сърцето на татко, като проституира наляво-надясно.

— На него така му харесва, баща ти винаги си е търсел. Причина да се муси. Е; сега вече има мен, а аз съм достатъчна причина. Не казвай „не“ на живота, Хари. Остави мъртвите да погребват мъртвите. Горчивината никога не носи полза. Предпочитам да получавам картичка от теб щастлив, отколкото. Да те гледам как седиш тук като тромава буца.

Вечно тези невъзможни изисквания и очаквания от нейна страна. Тези жестоки мечти.

— Хари, молиш ли се въобще?

— Предимно по автобусите.

— Моли се за нов живот. Моли се за собствения си живот.

Бузите му пламват; той свежда глава. Има чувството, че го кара да убие Дженис, да убие Нелсън. Свободата означава убийство. Новият живот означава смърт. Тромава буца, той мълчаливо се противопоставя и тя поглежда встрани, а ъгълчето на устата й се изкривява още повече надолу. Тя все още се опитва да го извика с утробата си, нима не вижда, че е възрастен мъж? Стара буца, чиято единствена полза е да си стои на мястото, за да не позволи на другите буци, облегнати на него, да паднат.