Джон Апдайк - Заека се завръща

един увлекателен час с репортера на „Ват“, бъбрейки неофициално за най-ранните дни на Брюър като пункт за търговия с индианските племена по реката Рънинг Хорс.

Той ни показа гравюра на дървени колиби, правена по времето, когато примитивната колония е носела името Гринуич, като Гринуич в Англия, приютяващ прочутата обсерватория.

В колекцията на д-р Клайст има също множество смайващи снимки на „Уайзер“, когато се е състояла от няколко груби магазина и странноприемници. Най-известната от тези странноприемници била „Гъската и Перата“, в която отседнали за една нощ Джордж Вашингтон и неговата свита при пътуването им на запад, за да потушат Уиски бунта през 1726 година.

Първата желязна мина в околността била добре известната „Пещ Ориол“, на седем мили южно от града. Д-р Клайст притежава колекция от късове някогашна шлака и ентусиазирано говори за методите, посредством които тези ранни производители на желязо са предизвиквали достатъчно мощна тяга в

Паяшек идва зад него:

— Енгстръм. На телефона.

Паяшек е дребен, уморен, плешив мъж, чиито щръкнали вежди засилват усещането за тежест около главата му, сякаш челото му е притиснато над очите, образувайки дълги хоризонтални гънки. — Би могъл да използваш случая и след разговора да уведомиш лицето, че имаш домашен телефон.

— Съжалявам, Ед. Най-вероятно е откачената ми жена.

— Можеш ли да я накараш да откача в извънработно време?

Прекосяването от машината до относителната тишина между матовите стъклени стени е като издигане през подкрепяща го вода до внезапния вакуум на въздуха. Незабавно започва да се бори.

— Дженис, за бога, казах ти да не ми звъниш тук. Обади ми се вкъщи.

— Не искам да говоря с малката ти телефонна секретарка. Само мисълта за гласа й ме кара да изстивам цялата.

— Обикновено Нелсън вдига телефона. Тя никога не вдига.

— Не искам да я чувам, нито да я виждам, нито да слушам за нея. Не мога да ти опиша, Хари, какво отвращение изпитвам само при мисълта за тази личност.

— Пак ли си общувала с бутилката? Звучиш ми пияна.

— Трезва съм и съм напълно с акъла си. И задоволена, благодаря. Исках само да разбера какво възнамеряваш да правиш относно дрехите на Нелсън за училище. Нали осъзнаваш, че е пораснал с три инча през лятото и всичко ще му е умаляло.

— Така ли, това е чудесно. Може би в крайна сметка няма да остане такъв дребосък.

— Ще бъде висок като баща ми, а баща ми не е дребосък.

— Извинявай, винаги съм мислил, че е.

— Искаш да ти затворя веднага ли? Това ли искаш?

— Не, просто искам да ми се обаждаш някъде другаде, а не в работата.

Тя затваря. Той изчаква в дървения въртящ се стол на Паяшек, зяпа в календара, който още не е сменен, въпреки че е септември, и в момичето на месец август, което държи две фунийки сладолед, така че топките покриват точно мястото, където би следвало да са зърната й, едната с ягодов, другата с шоколадов, със заглавието „Двойна порция“, докато звънне телефонът.

— За какво говорехме? — пита той.

— Трябва да заведа Нелсън на пазар за дрехи за училище.

— Добре, ела и го вземи, когато искаш. Кажи някакъв ден.

— Няма да стъпя близо до тази къща, Хари, докато онова момиче е в нея. Даже и до „Пен Вилас“ отказвам да отида. Съжалявам, това е неконтролируемо физическо отвращение.

— Може би си бременна, щом така ти се гади. Взимате ли някакви мерки с Час?

— Хари, вече не те познавам. Казвах на Чарли, че не мога да повярвам, че съм живяла тринадесет години с този мъж, все едно никога не се е случвало.

— Което ми напомня, какво ще вземем на Нелсън за рождения му ден? Следващия месец става на тринадесет.

Тя започва да плаче.

— Никога не ми го прости, нали? Това, че забременях.

— Простих ти, простих ти. Спокойно. Чудесно се получи. Ще изпратя Нелсън да дойде до любовното ви гнезденце, за да ходите на пазар. Кажи кой ден.

— Изпрати го във фирмата в събота сутринта. Не ми е приятно да идва в апартамента, твърде ужасно се чувствам, когато си тръгва.

— Трябва ли да е точно в събота? Говорехме с Джил да ни закара двамата до Вали Фордж; хлапето и аз никога не сме ходили.

— Ти подиграваш ли ми се? Защо си мислиш, че цялата тази работа е толкова забавна, Хари? Това е реалността.

— Не се подигравам. Така смятахме. Сериозно.

— Е, кажи й, че не можеш. Вие двамата да ми изпратите Нелсън. Само че го изпрати с някакви пари, не виждам защо аз трябва да плащам за дрехите му.

— Купи всичко от „Кролс“ и го запиши на сметката.