Джон Апдайк - Заека се завръща

— Не си ли, така да се каже, ти нейният късмет?

— В момента съм част от плановете й, да.

— И тя от твоите. Знаеш ли, това, че живееш с това момиче дава на Дженис идеални основания за развод.

— Някак не успяваш да ме уплашиш.

— Правилно ли разбирам, че си уверил Дженис, че трябва само да се върне, и момичето ще си тръгне?

Заека започва да усеща къде точно Ставрос опипва за слабо място. Гъделичкането над носа му отново започва.

— Не — казва той, молейки се да не кихне — не си разбрал правилно. — Той киха. Шест лица на бара се обръщат, малкият негодник сякаш се колебае. По телевизията раздават хладилници и ски уикенди в Чили.

— Вече не си ли искаш Дженис обратно?

— Не знам.

— Предпочиташ развод, за да продължиш да си живееш живота, а? Или може би дори би се оженил за момичето? Джил. Ще ти скъса топките, приятелче.

— Мислиш твърде напред. Просто живея ден за ден и се опитвам да забравя тъгата си. Аз съм изоставен от жена си, не забравяй. Някакъв къдрав миротворец, продавач на японски коли с мазен език я съблазни, не си спомням името на кучия син.

— Нещата не бяха точно така. Тя дойде да ми тропа на вратата.

— Ти я пусна.

Ставрос изглежда учуден.

— Какво друго да направя? Беше се поставила в крайно неизгодно положение. Къде можеше да отиде? Това, че я прибрах, създаде минимални проблеми за всички.

— А сега вече проблем ли е?

Ставрос върти пръсти, сякаш държи карти; ако загуби тази ръка, ще успее ли да вземе останалите?

— Това, че живее с мен й дава очаквания, които не мога да изпълня. Бракът не е за мен, съжалявам. С когото и да било.

— Не се мъчи да си любезен. Сега вече си я изпробвал във всички пози и искаш да си я върнеш обратно. Бедната стара Дженис. Толкова е глупава.

— Не я намирам за глупава. Намирам я за несигурна в себе си. Тя иска същото, което иска всяко нормално момиче. Да бъде Троянската Елена. Имало е моменти, когато отчасти съм й давал това. Не мога да продължа да й го давам. Това не може да трае дълго. — Той се разгневява; четвъртитото му чело потъмнява. — Ти какво искаш? Седиш тук и ми мърдаш с мустаци, така че какво ще кажеш? Ако я изритам, ще си я прибереш ли?

— Изритай я и ще видим. Винаги може да отиде да живее при родителите си.

— Майка й я побърква.

— Майките са за това. — Заека си представя своята. Усеща в пикочния си мехур частичка от онази виновна сладост, която усещаше, когато като дете тичаше закъснял за училище край покритата с тиня вода в канавката, която се стичаше от фабриката за лед. Той се опитва да обясни: — Слушай, Ставрос. Ти си този, който върши нередности. Ти си този, който чука чужда жена. Ако искаш да се измъкнеш, измъквай се. Не се опитвай да ме въвлечеш в някое от шибаните си коалиционни правителства.

— Пак там се връщаме — казва Ставрос.

— Точно така. Ти бе този, който се намеси, не аз.

— Не съм се намесвал, извърших спасителна акция.

— Така казвате всички вие хищни птици. — Той е готов да спори за Виетнам, но Ставрос се придържа към по-безстрастната тема.

— Тя беше отчаяна, приятел. Иисусе, от десет години ли не беше си лягал с нея?

— Това го ненавиждам.

— Давай. Ненавиждай го.

— Не беше в по-лошо положение от един милион съпруги. Милиард путки, колко ли съпруги? Петстотин милиона? Имахме връзка. На мен поне не ми се струваше толкова лоша.

— Казвам само, че не аз поръчах ястието, доставиха ми го топло-топло. Нямаше нужда да я убеждавам в каквото и да било, тя беше тази, която напираше, от началото до края. Бях първата й възможност. И едноок млекар да бях, пак щях да свърша работа.

— Твърде си скромен.

Ставрос поклаща глава.

— Тя е истинска тигрица.

— Престани, караш ме да се надървям.

Ставрос го изучава.

— Ти си странен тип.

— Кажи ми какво не ти харесва у нея сега.

Тонът му, в който има само любопитство, кара раменете на Ставрос да се отпуснат с един инч. Мъжът очертава тясна клетка пред реверите на сакото си.

— Просто е твърде… ограничаващо. Това е тежест, от която нямам нужда. Трябва да карам по-леко, по-спокойно. Трябва да избягвам стрес. Между нас казано, няма да живея вечно.

— Току-що каза, че е възможно.

— Шансовете са против мен.

— Знаеш ли, ти си точно като мен, както бях по-рано. Сега всички са както аз бях по-рано.

— Направи си кефа за лятото, пусни я да си се прибере. Кажи на хипито да движи и без това хлапета като нея точно това искат да чуят.

Заека отпива от утайката на второто си дайкири. Прекрасно е усещането да оставиш това мълчание да се удължава, да нараства. Няма да обещае да приеме Дженис обратно. Играта му е в кърпа вързана. Най-накрая, тъй като по-продължително мълчание би било непоносимо грубо, той казва: