Джон Апдайк - Заека се завръща

Често се откриват и указателни табели. Находчиво оформени като крави, пчелни кошери, ботуши, хавани, рала. Те рекламират „насипни стоки и полезни дреболии“, кожени изделия, церове и лекарства, продукция с огромно разнообразие. Запазени под земята, повечето от тях са напълно четливи, и датират от XIX век.

Под стари камъни в полето на бял свят излизат метални сечива и воденични камъни.

Не са рядкост и върхове на стрели.

По време на почивката за кафе Бучанан наперено пристъпва към Заека.

— Как ти се струва малката Джили?

— Държи се.

— Май се оказа добро решение за теб, а?

— Тя е добро момиче. Объркана като всички деца в днешно време. Но свикнахме с нея. Момчето ми и аз.

Бучанан се усмихва, спретнатите му къси мустаци се разтварят под формата на буква „М“, и се полюшва с половин стъпка напред.

— Малката Джил още ли ти прави компания?

Заека вдига рамене, чувствайки се кисел и нервен. Непрекъснато среща заложници на съдбата.

— Няма къде другаде да отиде.

— Да, човече, явно наистина се е оказала добро решение за теб. — Той все още не си тръгва, не отива до платформата, за да си вземе уискито. Продължава да стои, все още усмихнат, но оставяйки една замислена, загрижена сянка бавно да помрачи лицето му. Казва:

— Знаеш ли, приятелю Хари, с този Ден на труда 18 18 Първият понеделник на месец септември, който обикновено се отбелязва с паради и улични шествия. — Б.р. , дето се задава, и децата, като се връщат на училище, и тази инфлация навсякъде, нещата стават малко напечени. По отношение на финансите.

— Колко деца имаш? — пита Заека учтиво. Въпреки че е работил с него толкова години, никога не му е хрумвало, че Бучанан е женен.

Пухкавият пепелявосив мъж се полюшва напред-назад върху петите си.

— О…, да речем пет, официалната бройка. Търсят помощ от баща си, а Денят на труда го заварва в леко притеснено положение. Напоследък старият Лестър не улучва добри карти.

— Съжалявам — казва Заека — може би просто не бива да играеш покер.

— Направо съм страшно доволен, че малката Джили отговаря на нуждите ти — казва Бучанан. — Мислех си, една двадесетачка със сигурност би ми помогнала до Деня на труда.

— Двадесет долара?

— Само толкова. Цяло чудо е, Хари, колко много съм се научил да изкарвам от малкото. Двадесет доларчета от приятел на приятел със сигурност ще ми направят почивката много по-лесна. Както казвам, като гледам как малката Джил така ти е паснала, сигурно се чувстваш доста добре. Доста щедър. Влюбеният мъж, както казват, е приятел всекиму.

Но Заека вече е измъкнал портфейла си и открил две десетачки.

— Това е само заем — казва той, уплашен, осъзнавайки, че лъже, притеснен отново от онова потъване, от сладникавата болка в пикочния мехур, както когато тича закъснял за училище. Вратите ще са затворени, директорът господин Клайст винаги стои до входната врата, с нейните дрънчащи вериги и хоризонталния прът, изтрит до пиринчено жълто, за да хване закъснелите в капана и да ги тикне в задушния си кабинет, където държат досиетата.

— Децата ми те благославят — казва Бучанан, като сгъва и прибира банкнотите. — С това ще купим цяло изобилие от моливи.

— Хей, какво става с Бейб? — пита Заека. Открива, че с неговите пари в джоба на Бучанан чувства ново спокойствие; закупил си е правото да получи сведения. Бучанан е сварен неподготвен.

— Все още се мотае наоколо. Все още си върти нейното, както казват младите.

— Чудех се, нали знаеш, дали не си прекъснал връзката си.

Защото е притеснен с парите. Бучанан изучава лицето на Заека, за да се увери, че е наясно какво намеква. Сводник. Вижда, че знае, и мустакът му се разтваря.

— Искаш да влезеш в тази мила Бейб, така ли? Писнало ти е бялото месо, искаш бутче? Хари, какво би казал татко ти?

— Просто питам как е. Хареса ми как свири.

— Тя определено те хареса, знам аз. Мини някой път към „Джимбо“, ще уредим нещо.

— Тя каза, че кокалчетата ми са лоши. — Звънецът започва да стърже. Заека се опитва да прецени колко скоро ще дойде следващото изкрънкване, доколко дълбоко в него е влязъл този човек; Бучанан забелязва това и игриво, тържествуващо плясва дланта на ръката, която Заека е протегнал напред, замислен за кокалчетата си. От плясването го засърбява. Кожа.

Бучанан казва:

— Харесвам те, човече — и си тръгва.

Една тлъста гънка с цвят на сливов пудинг се тресе в задната част на врата му. Лоша диета, въглехидрати. Карантия, овесена каша.