Джон Апдайк - Заека се завръща

Тя издърпва китката си и я разтърква, без да свежда поглед от неговия.

— Хората са действали от страх достатъчно дълго — казва Джил. — Хайде за разнообразие да пробваме с любов.

— Тогава трябва да си намериш друга Вселена. Луната е студена, скъпа. Студена и грозна. Ако не я искаш, комунистите ще я вземат. Те не са толкова шибано горди.

— Какъв е този звук?

Нелсън плаче пред вратата им, страхувайки се да влезе. Така се получаваше и преди с Дженис при техните скандали: тъкмо стигаха дотам, че да извлекат нещо от тях, и хлапето ги молеше да спрат. Може би си представяше, че Беки е умряла при такова скарване и че това ще убие него. Заека го пуска и обяснява:

— Говорехме за политика.

Нелсън успява да смотолеви през хлипанията си:

— Татко, защо спориш с всички?

— Защото обичам страната си и не мога да понасям да я хулят.

— Ако я обичаше, щеше да искаш да е по-добра — казва Джил.

— Ако тя беше по-добра, щеше и аз да трябва да съм по-добър — казва той сериозно, и всички се разсмиват, той последен.

И така, чрез този невесел смях — тя все още търка китките си, а ръката, с която я удари, започва да го боли — те се опитват да изградят отново семейството си. За вечеря тя приготвя филе от морски език с лимон, леко варено, с потънала в слънчева светлина люспесто кафява кожа; Нелсън получава хамбургер, поръсен с пшеничени трици, да му напомня за Бъргър, с ядки. Трици, тиквички, кестени, целина, овесени ядки — това са част от екзотичните неща, които пазаруването на Джил внася в къщата. Храната, сготвена от нея, за него има вкус на неща, които никога не е имал: свещи, солена вода, мания за здраве, богатство, класа. Семейството на Джил бе имало прислужница и на нея й трябват няколко вечери, за да осъзнае, че мръсните чинии не се раздигат и измиват сами чрез някаква магия, а трябва да бъдат изнесени и измити. Все още Заека е този, който в събота сутрин чисти стаите с прахосмукачка, приготвя вързопа със своите ризи и чаршафите за обществената пералня, сортира чорапите и бельото на Нелсън за тяхната малка пералня в мазето. Той е в състояние да види това, което тези деца не могат да забележат, как се трупа прахът, как напредва разрухата, просмуква се хаосът, как времето надвива. Но заради готвенето й, той е склонен да й бъде прислужник на половин работен ден. Нейното готвене е съживило вкуса му към живот. Сега вече пият вино с вечерята, калифорнийско бяло в кана от половин галон. И винаги салата. Салатата в кухнята на област „Даймънд“ обикновено е посестрима на киселото зеле, с тлъста сметанова заливка, но ръцете на Джил поднасят маруля с тънък слой олио, невидим като здравето. Докато Дженис предлагаше за десерт някакъв готов тестен сладкиш от „Халф-ъ-Лоуф“, Джил съчинява сложни форми от плодове. А кафето й е черен нектар, в сравнение с воднистия катран, който сервираше Дженис. Доволството прави Хари неподвижен; той наблюдава как чиниите се омитат от масата и се настанява отново нашироко във всекидневната. Когато миялната машина е захранена и доволно запухтява, Джил идва във всекидневната, сяда на опърпания килим и свири на китарата. Какво свири? „Сбогом, Анджелина, небето е в огън“ и някои други, чиито мелодии съумява да изкара. Владее може би шест акорда. Пръстите й върху прагчетата често захващат някой кичур от разпилялата се коса; сигурно боли. Гласът й е тъничък инструмент, който бързо секва. „Всички мои изпитания, о, Боже, скоро ще приключат“, изпява тя на финала и вдига поглед за аплодисменти.

Нелсън ръкопляска. Малки ръце.

— Чудесно — казва й Заека и размекнат от виното продължава, сякаш се извинява за живота си. — Без майтап, веднъж предприех онова пътуване към вътрешната светлина и единственото, което направих, беше, че си насиних външната страна. Революциите и другите подобни са просто друг начин да се каже, че бъркотията е забавна. Да, наистина е забавна за известно време, стига някой друг да е заредил с припаси. Бъркотията е лукс, това искам да кажа.

През това време Джил удря струните между изреченията му, отчасти, за да му помага, отчасти за майтап. Той се обръща към нея:

— Сега ти ни разкажи нещо. Разкажи ни историята на живота си.

— Нямала съм живот дотук — казва тя и удря струните — ничия дъщеря и ничия съпруга.

— Разкажи ни историята — моли Нелсън.

От начина, по който се смее, разкривайки кръглите си зъби и позволявайки на трапчинките да се покажат върху слабите й бузи, те усещат, че ще отстъпи.

— Това е историята за Джил и любовника й, който болен бил — обявява тя и удря един акорд. Като че ли, мисли си Заека, изучавайки женствената форма на китарата, нотите вече са там и само чакат да излетят от подобната на гълъбарник кръгла дупка.