Джон Апдайк - Заека се завръща

Въпреки че не задълбава в това чувство на вина, което е изкопчил от нея чрез силата на изненадата, същата нощ той все пак я принуждава да го поеме пряко, вкарва го в нея, въпреки че тя предлага устата си, и путката й е толкова тясна, че пари. Тя се уплашва, когато той не загубва ерекция; кара я да седне върху него и придърпва надолу сатенените й бедра, мършавите кости на пелвиса, и от болезненото учудване тя рязко поема и издиша въздух, който излиза с радостни възклицания:

— Стигаш до утробата ми.

Той се опитва да си я представи. Розово-черно дъно някъде в нея, никога не знае къде попада, между бъбреци, черва, черен дроб. Неговата дете булка, с коса с цвят на плът и мъгляви вътрешности, се носи върху него, пари го, засмуква го нагоре като облак, пада, прощава му. Любовта му към нея го покрива с неприязън и объркване, така че той бързо заспива; само първите му сънища са разтърсени от ставането й от леглото, за да се измие, да нагледа Нелсън, да говори с Бог, да вземе хапче или каквото там чувства потребност да направи, за да излекува раната, там, където я бе наранил изгорелият му пенис. Колко тъжно, колко странно. Създаваме си спътници от въздух и ги нараняваме, за да може те да въстанат срещу нас, завършвайки творението.

Бащата на Хари се промъква до него по време на обедната почивка.

— Как са нещата, Хари?

— Не е зле.

— Дяволски мразя да те тормозя така. Ти си голям мъж със собствени проблеми, знам това, но ще ти бъда дяволски благодарен, ако дойдеш вкъщи някоя вечер и поговориш с майка си. Тя слуша всякакви злобни клюки за теб и Дженис в момента, и ако можеш да й обясниш, това наистина ще й помогне да се успокои. Ние не сме моралисти, Хари, знаеш това; майка ти и аз се опитвахме да живеем по собствени правила и да отгледаме двете деца, с които Бог бе достатъчно добър да ни дари, но знам дяволски добре, че светът е различен днес, така че не сме моралисти, аз и Мери.

— Как е здравето й като цяло?

— Ами, това е другият проблем, Хари. Те решиха да я лекуват с едно ново чудотворно лекарство, измислили са му някакво име, дето все не мога да го запомня. Л-допа, точно така, л-допа, доколкото разбирам все още е в експериментален стадий, но няма съмнение, че върши чудеса. Проблемът е, че има странични ефекти, с които те не са много наясно, депресия, както е при майка ти, гадене и липса на апетит; и кошмари, Хари, кошмари, които я будят, и тя буди мен, за да чуя как бие сърцето й, бие като тъпан. Никога по-рано не съм чувал такова нещо, Хари, сърцето на друг човек, толкова ясно в стаята, като стъпки. Ето така й действат тези л-допа сънища. Но няма съмнение, говори по-ясно и ръцете й не треперят чак толкова. Трудно е да знае човек какво е правилно, Хари. Понякога си мислиш, да оставим Природата да върши своето, но после започваш да се чудиш, какво е Природа и какво не е? Друг един страничен ефект — той се приближава по-близо, оглежда се, след това поглежда надолу, където кафето му се разплисква от хартиената чашка и изгаря пръстите му — не би трябвало да го споменавам, ама ме шашка, майка ти казва, че това ново нещо, дето го пие, както там се казваше, я кара да се чувства, как да кажа — той отново се оглежда, след това се доверява на сина си — любвеобилна. Представяш ли си я, тъкмо навършила шейсет и пет, лежи си в леглото половината ден и получава тези желания толкова силно, че едвам издържала, казва, че не иска да гледа телевизия, защото от рекламите става по-зле. Казва, че сама си се смее. Е, сега, не е ли дяволски странна тая работа? Добра, скромна жена като нея. Съжалявам, че ти прогорих ушите с приказки, но явно твърде много го преживявам сам, а Мим, като е на другия край на страната… Бог знае, че не е като да си нямаш и ти проблеми.

— Нямам никакви проблеми — казва му Заека. — Точно сега просто съм затаил дъх до момента, в който хлапето ще се върне на училище. Психически доста се е стабилизирал, бих казал. Да знаеш, че една от причините да не идвам до Маунт Джъдж толкова често, колкото би трябвало, е, че Мама беше доста груба с Нелсън, когато беше малък, и хлапето все още се бои от нея. От друга страна, не ми се ще да го оставям сам в къщата, с всичките тия обири и нападения из цялата страна, появяват се в крайните квартали и крадат всичко, което успеят да докопат. Тъкмо набирах един текст за някаква жена в община „Пърли“, откраднали й прахосмукачката и стотина метра градински маркуч, докато била в тоалетната на горния етаж.

— Това са тези проклети черни, ето какво — Ърл Енгстръм снижава гласа си толкова, че става дрезгав, въпреки че Буч и Фарнсуърт винаги прекарват почивката за кафе вън на алеята, с Буни и останалите пиячи. — Винаги съм ги наричал черни и те самите се наричат черни сега, и мен това ме устройва. Не могат да вършат работата на бял човек, освен само част от тях. Да вземем даже Буч, така и не стигна до шеф на отдела за връзване на коли, макар че е бил тук най-отдавна. Затова им се налага да обират и убиват, особено онези, дето не могат да бъдат сводници или професионални боксьори. Не могат да постигнат нещо в живота и никога не са могли. Тази страна трябваше да приеме съвета на който там беше, Джордж Вашингтон, ако си спомням правилно, един от бащите основатели, и да ги бяхме откарали обратно в Африка, когато имахме тази възможност. Сега Африка не ще да ги вземе. Пиенето и кадилаците, и белите путки, да ме прощаваш, че говоря така, са ги развалили. Те са изметът на света, Хари. Американските негри са утайката на дъното. Крадат и след това имат наглостта да твърдят, че страната им го дължи.