Джон Апдайк - Заека се завръща

— Добре, добре — на Заека не му харесва да вижда баща си разпален на каквато и да било тема. Той преминава към най-отрезвяващата тема между тях: — Споменава ли ме често? Мама?

Възрастният човек облизва мехурче слюнка от устните си, въздиша, отпуска рамене доверително, поглеждайки надолу към изстиналото, хванало пенеста ципа кафе в ръцете си.

— Непрекъснато, Хари, всяка минута от всеки ден. Разправят й разни неща за теб и тя беснее срещу Спрингърови, о, как нарежда срещу това семейство, особено срещу жените в него. Явно госпожата разправя, че си се хванал с някаква хипи тийнейджърка, че всъщност това е прогонило Дженис от къщата.

— Не, Дженис първа си тръгна. Непрекъснато я каня да се върне.

— Е, каквито и да са подробностите по случая, знам, че се опитваш да направиш правилното. Аз не съм моралист, Хари, знам, че вие младите днес си имате повече напрежение и психически натиск, отколкото може да понесе човек на моята възраст. Ако аз трябваше да се притеснявам за атомната бомба и за тези богаташки революционерчета, без съмнение щях просто да си опра една пушка в главата и да оставя светът да се върти без мен.

— Ще се опитам да дойда. Трябва да поговоря с нея — казва Заека.

Той поглежда над рамото на баща си към жълтото лице на часовника на стената, чиято стрелка отскача до една минута преди 11:10, краят на почивката. Той знае, че в целия този въртящ се свят, майка му е единственият човек, който го познава. Спомня си как в нощта, в която докоснахме Луната, вълнението я спаси от смъртта, но не иска да се разкрие пред нея, преди да разбере достатъчно ясно какво се случва с него, така че да го предпази. С нея се случва нещо, смърт и л-допа, и с него също се случва нещо, Джил. Момичето живее с тях вече три седмици и се учи да поддържа къщата, и да му отправя мрачни мълчаливи погледи, които сякаш казват „Знам те аз теб“, когато се опитва да спори за комунизъм или за днешните деца, или за някоя от другите болезнени теми, в които усеща, че започва разваленото, че лудостта на черните се промъква. Краткият мрачен зелен поглед, който се бе появил през нощта, когато я бе наранил отвътре и се бе докоснал до утробата й.

Баща му явно го разбира по-добре, отколкото предполага, защото възрастният човек се приближава още повече и казва:

— Едно нещо, дето си мислех да ти кажа, Хари, прости ми, че само скачам от тема на тема, ама се надявам да взимаш всички предпазни мерки, вкараш ли някое от тези малолетни в беда законът има много песимистичен поглед. Освен това, разправят, че са мръсни като порове и разнасят навсякъде трипер.

Колкото и да е абсурдно, когато часовникът отброява последната минута и звънецът за края на почивката дрезгаво прозвучава, възрастният мъж започва да пляска 14 14 На английски clap означава както трипер, така и пляскам с ръце. — Б.р. с ръце.

В чистата си, свежа риза, която е облякъл след работа, той отваря входната врата на ябълково зелената къща и чува отвътре музика от китара. Някой бавно удря акордите и два високи, слаби гласа се извиват в някаква мелодия. Чувства се притеглен към втория етаж. В стаята на Нелсън двамата седят на леглото, Джил в горната му част, до възглавниците, в някаква йогистка поза, която разкрива дъното на черните й дантелени бикини. През бедрата й е легнала китара. Заека никога не е вижда тази китара; изглежда нова. Бледото дърво блести като женско тяло, намазано с масло след баня. Нелсън седи до Джил по боксерки и тениска, проточил врат, за да чете от листа с ноти върху покривката до глезените й. Краката на момчето, полюшващи се към пода, внезапно изглеждат жилави, дълги, започнали са да потъмняват с тъмното окосмяване на Джил, и Заека забелязва, че старите плакати на Брук Робинсън 15 15 Английски бейзболен мач. — Б.р. , Орландо Сепида 16 16 Американски бейзболен играч, звезда на Националната лига в началото на шейсетте години. — Б.р. и Стийв Маккуин 17 17 Американски актьор, известен най-вече с ролята си в първия филм с автомобилни каскади „Булит“. — Б.р. върху мотор, са свалени от стените на момчето. Боята се е излющила, където е бил залепен скочът. Те пеят: „… трябва да извърви човек“; деликатната нишка прекъсва, когато той влиза в стаята, въпреки че със сигурност са чули стъпките му по стълбите като предупреждение. Това, че хлапето е по бельо не е нередно: вместо да е мръсна като пор, Джил е убедила Нелсън да се къпе всеки ден, преди завръщането на баща му, сигурно защото нейният баща се е връщал вкъщи само в петък и е заслужавал тази церемония.