Джон Апдайк - Заека се завръща

Настръхнал от напрежение, изпитващ желание да кихне заради сладникавия дим, Заека вдига дясната си ръка от скута и я полага върху хлъзгавата маса. Невинна плът. Разкривена лапа. Напомня му за онова шоу по телевизията със синхронизиран говор и музика, с разярени шимпанзета, сякаш току-що са пропуснали печелившата комбинация.

Жената го докосва. Допирът й е студен като на влечуго. Очите й се отварят, мрачни. Над блестящата кост шията й е отрупана с камъни, като шал от кристали, или може би истински диаманти; кадилаци, обувки от кожа на алигатор, в крайна сметка те не могат да влагат парите си в недвижимо имущество като белите; икономичните тойоти на Спрингър нямат място тук. Мислите му препускат със скоростта на пулса. До едното си око има залепена сребърна пайета. Подчертай грозното, докато стане красиво. Миглите й са огромни фалшиви полумесеци. Това, че е положила толкова грижи за себе си, го кара да предполага, че няма да го нарани. Пулсът му се забавя. Докосването й се плъзга гладко като змия. „Я вижте този палец — съветва тя. Погалва извивката на палеца му, тънката кожа, покрита с венички, на възглавничката му, безцветната луна на нокътя. — Този палец означава красота, доброта и интелект. Той е знак за удоволствия у Стрелеца и Лъва.“ Нежно пощипва едното кокалче.

Негърът, не Бучанан (Бучанан си е пробил път до бара, за да провери как върви коктейла „Жилото“), казва: „Не е като обичайните малки отрязани чуканчета, с които ти се слагат тези дяволи, нали?“.

Бейб отговаря, без да излиза от транса си:

— Не, господине. Този палец тук е изключително приемлив. При подходяща зодия той абсолютно ще функционира! Сега, тези тука кокалчета, те не са толкова хубави, не долавям много музика в тези кокалчета. — И тя натиска една жила върху тях, с пръсти, които са изненадващо твърди и уверени. — Но този палец — тя отново започва да го гали — е истински разбивач на сърца.

— Всички тези момчета са разбивачи на сърца, нали? Само защото не знаят как да разклатят дебелите си задници не означава, че не успяват да си вкарват оная работа, вкарват я съвсем изкусно, нали? Причината да са толкова изкусни, е, че са толкова религиозни, нали? Онзи голям бял Бог им казва: „Изчукай онова черно маце“, и те наистина се уреждат, защото Бог е до тях и ги пляска по дебелите задници. Бял човек означава ебач, написано отзад — напред, нали?

Заека се чуди дали младият негър наистина говори по този начин, чуди се дали има истински начин. Той не помръдва, дори не дръпва ръката си от инспекцията на жената и от студеното й като зъби докосване. Попаднал е сред пантери.

Бучанан, този стар мошеник, се втурва обратно и слага пред Заека висока бледа чаша с отрова, набутва се в сепарето така, че Заека е принуден също да се сбута към другия мъж. Очите на Бучанан оглеждат лицата им и се досеща, че атмосферата е натежала. Безгрижно казва:

— Жената на този мъж, знаете ли какво? Тази жена никога не съм имал удоволствието да се запозная с нея, без да броя онези пикници на „Верити“, на които Фарнсуърт, нали всички познавате Фарнсуърт?

— Като баща си — казва младият мъж и добавя — нали?

— … така безпаметно ме отрязва с онази наливна бира, че не мога да си спомня никого нито по физиономия, нито по име, докъде бях стигнал? Да, та тази жена, тя просто се вдигнала и го напуснала миналата седмица, напуснала го окончателно, за да препуска насам-натам с някакъв друг господин, някакъв и-тали-анец, нали така каза, Хари?

— Грък.

Бейб цъква с език.

— Съкровище, какво толкова има той, което ти нямаш? Явно е имал палец, дълъг колкото езика на този хлебоустник. — Тя побутва събеседника си, който изважда от устните общата цигара, която е станала толкова къса, че сигурно пари, и изплезва език. Белотата му стряска Заека; уста, пълна със светла плът. Въпреки че е дебел и блед, не изглежда да е много дълъг. Този мъж, забелязва Заека, всъщност е момче. Козята брадичка е единственото, което може да си пусне. Хари не го харесва. Харесва Бейб, така му се струва, въпреки че е изсъхнала и вкоравена като изсушена стафида на дъното на кутията. Тук вътре, те всички са на дъното на кутията. Тази напитка и ръката му са най-бялото нещо в помещението. Без да броим езика на другия. Той отпива. Твърде сладко, коварно. Главоболието веднага плъзва нагоре.

Бучанан настоява:

— На мене не ми се струва редно голям здрав мъж да живее сам и да няма кой да го утеши.

Козята брадичка се поклаща:

— Изобщо не ме притеснява. Дава на човека време да си помисли, нали? Отървава се от мисълта за путка, нали? Вероятно си има някакво хоби, нали се сещаш, като дърводелство или нещо такова. — Той обяснява на Бейб. — Знаеш ли, много от тия кълвачи си имат по нещо умно, което да правят в мазетата си, като например да колекционират марки, нали? И по този начин го поддържат голям. Умнотията, нали? — Той потупва черепа си, чиито ръбове са покрити с няколко сантиметра гъста черна вълна. Материята напомня на Заека за бродериите на майка му, само че ако беше използвала тънка метална нишка. Синкавите й изкривени ръце сега са безпомощни. Дори тук семейната мъка го смущава, ровейки из болезнените кухини.