Джон Апдайк - Заека се завръща

— Навремето колекционирах бейзболни картички — казва той.

Надява се да предизвика достатъчно грубост от тяхна страна, че да може да си тръгне. Спомня си миризмата на дъвка, която излъчваха картичките, повърхността им, копринена от захарния прах. Отпива от жилото.

Бейб вижда, че прави гримаса.

— Не е нужно да пиеш тази пикня. — Тя отново побутва съседа си. — Хайде да дръпнем още една.

— Жено, ти явно мислиш, че съм направен от слама.

— Знам, че си доста вълшебен, това едно. Хайде, престани да се стягаш, младежът тук се нуждае от повдигане на настроението, а и аз далеч не съм достатъчно друсана, че да си изпълня номера.

— Последно дръпване — казва той и й подава малкия мокър фас.

Тя го смачква в пепелника с рекламен надпис на бира „Сънфлауър“.

— Този фас по този начин загива. — И вдига тънката си ръка с дланта надолу, за да бъде ударена.

Бучанан се подхилва:

— Мамче скъпа, давай по-леко — казва той на Бейб.

Другият негър пали нова цигара; хартията е усукана в края и пламва, после утихва. Той й я подава, казвайки: — Прахосничеството е грях, нали?

— Трай сега. Този сладур има нужда да се поотпусне, мразя да гледам тъжни хора, винаги съм мразела. Те не са като нас, нямат такава душа, че да побират тъга. По това приличат на малки бебета, прехвърлят я на някой друг. — Тя предлага цигарата на Заека, с влажния край обърнат към него. Той казва:

— Не, благодаря, отказах пушенето преди десет години.

Бучанан се подхилва и заостря мустака си с палец и показалец.

Момчето казва:

— Те ще живеят вечно, нали?

Бейб казва:

— Това не е от онези никотинови лайна. Тази трева е самата благост.

Докато Бейб го убеждава, Бучанан и момчето, седнали по диагонал, обсъждат неговото безсмъртие.

— Навремето вкъщи баща ми казваше: „Никога няма да видиш мъртъв бял човек, както и мъртво муле“.

— Бог е на тяхна страна, нали? Бог е бял, нали? Не иска нови бели войничета там горе, че да дели с тях сцената, много си му е добре точно както си е, той и всички онези черни ангели на памука.

— Устата ти ще ти навлече беля, момче. Тоя човек владее положението тук.

— Чий черен задник пласираш, нейния или твоя?

— Просто си дръж езика зад зъбите.

Бейб казва:

— Дърпаш колкото пуска, и го задържаш в себе си, колкото можеш да издържиш. Трябва да се смеси с теб самия.

Заека се опитва да изпълни инструкциите, но всяко дръпване се проваля от кашлица. Освен това се страхува от пристрастяване, да не му забият внезапно някоя игла, да не започне да халюцинира от нещо, сложено в жилото му. ПОРЪЧАНА АУТОПСИЯ ПРИ СМЪРТЕН СЛУЧАЙ В ЗАВЕДЕНИЕТО „ПРИ ДЖИМБО“. Съдебният лекар отбелязва нетипичен цвят на кожата.

Гледайки го как кашля, момчето казва:

— Наистина е красив. Не знаех, че все още ги доставят с всичките тези ръбове. Съвсем пресен, от кутията с бисквити, нали?

Това ядосва Заека дотолкова, че да задържи поетия дим. Той изгаря гърлото му и дразни стомаха му. Издишва го със същото облекчение като при повръщане и чака нещо да се случи. Нищо. Отпива от жилото, но сега напитката има вкус на химикал, като онзи млечен шейк. Чуди се как би могъл да се измъкне. Дали предложението на Пеги все още е в сила? Би било добре дошло просто да усети задушната целувка на лятната нощ върху улиците на Брюър. Нищо не е по-ужасно от това да гледаш как другите се забавляват.

Бейб пита Бучанан:

— Какво имаш предвид, Буч? — Сега тя работи върху фаса и димът обгръща очите й.

Дебелият мъж вдига рамене, с което разклаща Заека.

— Нямам големи планове — промърморва Бучанан — ще видим какво ще стане. Жено, както си тръгнала, няма да можеш да различиш черните клавиши от белите.

Тя пуска струйка дим в лицето му.

— Кой кого притежава?

Момчето се намесва.

— Господинът не схваща, че е кенеф, нали?

Бучанан, спокойствието му е нарушено, отбелязва:

— Пак тази уста.

Заека пита високо:

— За какво друго да говорим? — и завърта пръсти към Бейб, за да му подаде фаса.

Вдишването все още го изгаря, но някакъв механизъм зацепва. Чувства ръста си, извисен над останалите, като нещо добро, величествено.

Бучанан подпитва другите двама:

— Джил вкъщи ли си е тази вечер?

Бейб казва:

— Оставих я там.

Момчето пита:

— Хероинче, нали?

— Ти стой настрана, чуваш ли, тя е чиста. Никакво хероинче, просто е объркана от борбата срещу звездите си.

— Чиста — казва момчето — какво значи чиста? Бялото е чисто, нали? Путката е чиста, нали? Лайната са чисти, нали? Няма нищо, което да не е чисто, и законът да не размахва пръст срещу него, нали?