Джон Апдайк - Заека се завръща

— Ужасен е.

— Защо да е ужасен? — пита Нелсън разтревожено. Лицето му придобива онзи израз, с начупени устни и леко хлътнали в ябълките очи, който не се е променил от бебешката му възраст, когато млякото в шишето му свършваше.

Ставрос се смилява:

— На теб Нели ще ти хареса. Само някакви играчки. За мен просто не беше достатъчно секси. Явно не намирам технологията за толкова секси.

— Всичко ли трябва да е секси? — пита Дженис.

— Не че трябва, просто натам отиват нещата — казва й Ставрос, а на Заека казва: — Поръчай си сувлаки. Ще ти харесат и стават бързо.

Той прави великолепен авторитетен жест, излъчващ сила, с обърната нагоре длан, като че ли пръстите му са били отрязани, без да повдига лакътя си от масата; и грижовната жена се втурва към тях.

— Ясу 7 7 На гръцки — „Здравей“. — Б.пр. .

— Калиспера 8 8 На гръцки — „Добър вечер“. — Б.пр. — отговаря тя.

Докато Ставрос поръчва на гръцки, Хари изучава Дженис, странното й изчервяване. Времето е било милостиво към нея. Като че ли я съжаляваше. Онази злоба и напрегнатост около устата й, които имаше още от малка, се беше смекчила от появата на малки бръчки по лицето й, и рядката й коса, която навремето го ядосваше, защото му напомняше за беднотията им, сега се спуска като нежни криле покрай ушите й разделена на прав път. Тя не носи червило и при определена светлина лицето й излъчва някаква циганска строгост и онова достойнство като на снимките на политици по вестниците. Циганският вид е наследила от майка си, достойнството от шейсетте години, които я освободиха от необходимостта да изглежда пухкава. Обикновеното е достатъчно красиво. Сега цъфти от щастие, върти се на закръгления си задник, ръцете й танцуват пресилено и проблясват на светлината на свещта. Тя казва на Ставрос:

— Ако не се беше появил, щяхме да умрем от глад.

— Нямаше — казва той като уверен практичен мъж. — Те щяха да се погрижат за вас. Те са приятни хора.

— Тези двамата — казва тя — тези американци са направо безполезни.

— Да — казва Ставрос на Заека — видях знаменцето, което си закачил на фалкона.

— Казах на Чарли — казва Дженис на Заека. — Не съм аз тази, която го сложи там.

— Какво толкова има? — пита той и двамата. — Нали това е нашето знаме?

— Нечие знаме — казва Ставрос. Не харесва накъде отива разговора, леко разтрива с пръсти под очилата късогледите си очи.

— Но не и твоето, нали?

— Хари е фанатик на тая тема — предупреждава Дженис.

— Не съм фанатик, просто ми става мъчно, когато някои хора пристигат тук, за да изкарат по някоя тлъста…

— Аз съм се родил тук — бързо казва Ставрос. — Както и баща ми.

— … и после се отнасят към шибаното знаме — продължава Заека — сякаш е тоалетна хартия.

— Знамето си е знаме. Просто парче плат — казва Дженис.

— За мен е повече от парче плат.

— Какво е за тебе?

— Ами…

— Могъщата Мисисипи.

— Представлява например това, хората да не ми довършват изреченията вместо мен през цялото време.

— Само през половината време.

— По-добре, отколкото през цялото време като в Китай.

— Вижте. Мисисипи е много широка, скалистите планини са много високи. Просто не ми е никак приятно, че полицаите налагат хипитата по главите, а ония от Пентагона се правят на каубои и индианци из целия свят. Ето това значи малкото ви знаме за мен. Означава да прецакаме негрите и да пратим ЦРУ в Гърция.

— Ако не изпратим някой от другата страна, точно така и ще се получи. Гърците явно не могат да ръководят шоуто сами.

— Хари, не ставай глупав, та те са създали цивилизацията — казва Дженис и се обръща към Ставрос:

— Виж как злобно присвива устни, когато мисли за политика.

— Не мисля за политика — отвръща Заека. — И точно това е едно от проклетите ми американски права — да не мисля за политика. Просто не виждам защо трябва да ходим по улиците със завързани отзад ръце и да се оставяме да бъдем шантажирани от всеки главорез, който твърди, че прави революция. И наистина се вбесявам като слушам разни отчаяни търговци на скапани коли, които преливат от жизненост върху тлъстите си задници, да плюят срещу държавата, която им поднася блага на тепсия, откакто са се родили.

Чарли се надига:

— По-добре да тръгвам. Става напечено.

— Не си тръгвай — умолява го Дженис. — Той не знае какво говори. Луд е на тая тема.

— Да, не си тръгвай, Чарли. Остани да забавляваш лудия.

Чарли присяда пак и казва внимателно:

— Опитвам се да разбера логиката ти. Кажи ми например какви блага сме поднесли на Виетнам?