Джон Апдайк - Заека се завръща

— Това е десерт, глупчо.

Шумни възгласи откъм входната врата оповестяват пристигането на голямо семейство, сред черни коси и усмивки; сервитьорът ги приветства като син и изблъсква една маса към сепарето, за да им направи място. Бръщолевят на езика си, смеят се, гукат, изпълнени с радостта от пристигането. Столовете им стържат, децата им гледат срамежливо с огромните си очи изпод шума на възрастните, който ги обгръща като чадър. Заека се чувства оголен сред собственото си износено малко семейство. Семейството от „Пен Парк“, много бавно, като че ли се движат под вода, се обръща при това вълнение и след това се връща към заниманието си. Сега тя се изчервява, а той е пребледнял — правят контакт, докосват ръце върху покривката, търсят се сред стъблата на чашите за вино. Гръцката компания се настанява като кокошки в кокошарник, но един мъж остава прав, който сигурно е влязъл с тях, но се колебае на вратата. Заека го познава. Дженис отказва да обърне глава, тя е приковала невиждащи очи в менюто. Заека й промърморва:

— Чарли Ставрос е тук.

— Така ли? — казва тя и въпреки това не обръща глава.

Нелсън обаче се извърта и високо се провиква:

— Здрасти, Чарли!

През лятото хлапето прекарва доста време във фирмата.

Ставрос, който има толкова чувствителни очи, че очилата му са оцветени в лилаво, се опитва да ги фокусира. По лицето му се изписва усмивката, която навярно използва, когато продава на някого кола, лукаво повдигане на ъгълчето на устната, от което на бузата му се образува трапчинка. Набит мъж е Ставрос, с няколко сантиметра по-нисък от Хари, няколко години по-млад, но с някаква природна сдържаност и важност, които му придават вида и стойката на по-възрастен човек. Косата му оредява. Веждите му са абсолютно прави. Движи се бавно, като че ли носи нещо чупливо. С гръцките си карирани панталони, правоъгълни рогови рамки и гъсти бакенбарди той се движи през света, като че ли сам той го е избрал. Това, че не е женен, въпреки че е минал трийсетте, му придава допълнителна предпазливост. Всеки път, когато го види, Заека го харесва повече, отколкото му се иска. Напомня му за мъжете, набити, мудни, необезпокоени от нищо, каквито бяха играчите в отбора. След кратък размисъл Ставрос преодолява временната си нерешителност и се приближава към сепарето им. Хари е този, който казва: „Седни при нас“, въпреки че Дженис, свела лице, вече му е направила място.

Чарли й казва:

— Цялото семейство. Чудесно.

Тя му отговаря:

— Тези двамата се държат ужасно.

Заека казва:

— Не можем да прочетем менюто.

Нелсън се намесва:

— Чарли, какво е калмари? Искам от него.

— Не, не искаш. Това са малки неща като октопод, приготвени в собствен сос.

— Ъъгх — казва Нелсън.

— Нелсън! — рязко се обажда Дженис.

Заека казва:

— Настанявай се, Чарли.

— Не искам да се натрапвам.

— Глупости, правиш ни услуга.

— Татко е раздразнен — доверява Нелсън.

Дженис нетърпеливо потупва мястото до нея, Чарли сяда и пита:

— А какво харесва хлапето?

— Хамбургери — театрално въздиша Дженис. Неочаквано се е превърнала в актриса. Всеки неин жест и интонация са заредени така, че да загатват някаква цел.

Чарли съсредоточено е забол квадратната си глава в менюто.

— Да му поръчаме кефтедес 6 6 От гръцки — кюфтета. — Б.пр. . Какво ще кажеш, Нелсън? Кюфтета?

— Но без доматен сос.

— Никакъв сос, само месо. С малко мента. Нали в „Лайф Сейвърс“ ядат мента, а?

— Добре.

— Ще ти харесат.

Заека обаче има чувството, че са пробутали на Нелсън скапана кола. Има чувството, като гледа широките рамене на Ставрос до тези на Дженис, ръцете му със златни пръстени на всеки пръст, че масата е поела по някакъв път, който Заека не е избрал. И двамата с Нелсън са на задната седалка.

Дженис казва на Ставрос:

— Чарли, защо не поръчаш на всички. Не знаем какво изобщо правим.

Заека казва:

— Аз знам какво правя. Ще си поръчам сам. Искам от… — избира си нещо случайно от менюто — Пайдакя.

— Пайдакя — казва Ставрос. — Няма да стане. Това е мариновано агнешко, трябва да го поръчаш един ден по-рано, и то поне за шест човека.

Нелсън казва:

— Татко, филмът започва след четирийсет минути.

Дженис обяснява:

— Ще се опитаме да отидем на онзи глупав космически филм.

Ставрос кима, като че ли вече знае. Ушите на Заека долавят странно ехо. Думите, които Дженис и Ставрос си разменят, звучат мъртви, повторени. Но нали работят заедно по цял ден. Ставрос им казва: