Джон Апдайк - Заека се завръща

Но Заека се осланя на интуицията си, че да опишеш действията на Америка като борба за власт, означава да не разбираш същината на нещата. Америка е отвъд властта, тя действа като в сън, като пред лицето на Господ. Там, където е Америка, цари свобода, там, където не е Америка, лудостта управлява с вериги и тъмнината задушава милиони. Раят не е възможен отвъд обсега на нейните бомбардировачи. Той отвръща на удара:

— Не разбирам забележката ти за расизма. Вече не можеш да включиш телевизора, без някой негър да не плюе насреща ти. Всички от Никсън насам не спят по цели нощи, само и само да измислят как да станат богати, без да ги карат да работят. — Думите му са безразсъдни, но той защитава нещо безкрайно нежно — ниския пламък на лоялността, запален с неговото раждане. — Говорят за геноцид, когато самите те го планират, точно те — негрите и богаташите, които искат да развалят всичко. Не че не могат да хукнат при някой адвокат всеки път, когато някой беден полицай им смигне накриво. Моето мнение е, че войната във Виетнам… някой иска ли да чуе мнението ми?

— Хари — казва Дженис — караш Нелсън да се чувства нещастен.

— Моето мнение е, че трябва да водим война сега и после да покажем, че имаме желание, а къде се води тя, не е от голямо значение. Проблемът не е в тази война, проблемът е в тази държава. Не бихме се били в Корея сега, Господи, сега не бихме се били и с Хитлер. Тази държава толкова се е побъркала от собствените си наркотици, затънала е толкова дълбоко в собствената си лой и мързел, че ще трябва да пуснат атомни бомби във всеки град от Детройт до Атланта, за да ни събудят и дори и тогава сигурно ще си помислим, че ни целуват.

— Хари — пита Дженис — искаш ли Нелсън да умре във Виетнам? Хайде, кажи му, че искаш.

Хари се обръща към детето и казва:

— Хлапе, не искам да умираш никъде. Майка ти е тази, която е спец по убиването.

Дори той осъзнава колко е жесток. Благодарен й е, че не припада, а вместо това се ядосва:

— О — казва тя — о, кажи му защо няма братя и сестри, Хари. Кажи му кой отказва да има друго дете.

— Вече прекалявате — намесва се Ставрос.

— Радвам се, че го разбираш — казва Дженис, очите й са дълбоко хлътнали. Нелсън е наследил това от нея.

Слава богу яденето им пристига. Нелсън се сепва, като вижда, че кюфтетата му са потънали в сос. Поглежда към чистото агнешко шишче на Заека и казва:

— Аз исках това.

— Тогава дай да си ги разменим. Мълчи и яж — казва Заека. Той поглежда насреща и вижда, че Дженис и Ставрос са си поръчали едно и също нещо, някакъв бял пай. Печатарският му нюх подсказва, че седят прекалено близо един до друг, оставяйки странно пространство от двете си страни. За да ги накара да се отпуснат, той казва:

— Мисля, че това е една прекрасна страна.

Дженис се хваща, Ставрос дъвче мълчаливо:

— Хари, ти никога не си бил в друга страна.

Той се обръща към Ставрос:

— Никога не съм имал желание. Нали ги гледам другите страни по телевизията, всички се мъчат като луди да заприличат на нас и ни взривяват посолствата, защото не могат да го направят достатъчно бързо. А ти в какви други държави си бил?

Ставрос неохотно прекъсва яденето си, за да промълви:

— Ямайка.

— Брей — възкликва Заека. — Ти си бил истински изследовател. Три часа път със самолет до фоайето на някой хотел „Хилтън“.

— Там ни мразят.

— Искаш да кажеш, че мразят теб. Никога не са виждали мене, защото не съм ходил. И защо ни мразят?

— По същите причини като навсякъде. Експлоатация. Крадем им боксита 10 10 Минерална маса, от която се получава алуминий. — Б.р. .

— Ами, тогава да го разменят с руснаците за картофи. Картофи и площадки за бойни ракети.

— Имаме площадки за ракети в Турция — казва Ставрос, вече без да влага чувства в спора.

Дженис се опитва да помогне:

— Пуснали сме две атомни бомби, а руснаците нито една.

— Тогава нямаха бомби, иначе и те щяха да пуснат. Японците тука бяха готови да си направят харакири и ние ги спасихме, а сега я ги виж — щастливи и самодоволни, прецакват ни наляво и надясно. Ние им водим войните, докато вие миролюбците им продавате тенекиените коли.

Ставрос потупва устата си със сгънатата на квадрат салфетка и възобновява спора:

— Тя иска да каже, че нямаше да сме в тази бъркотия, ако ставаше въпрос за бяла държава. Нямаше да се намесваме. Мислехме, че трябва само да извикаме „Бум“ и да пуснем няколко страхотни противопехотни мини. Мислехме си, че е като бунтовете на чероките. Проблемът е, че сега черокитата са много повече от нас.