Джон Апдайк - Заека се завръща

— Господи, колко място за усамотяване смяташ, че ти дължа?

— Ами, просто не е нужно да стоиш и да ме зяпаш. Виждал си ме във ваната и преди.

— Да, но не съм те виждал без дрехи от… и аз не знам откога. Изглеждаш добре.

— Аз съм просто една путка, Хари. Сега има хиляди като мен.

Преди няколко години тя никога не би използвала думата „путка“. Това го възбужда като дъх върху пениса му. Глезенът, който се опитва да си обръсне, изведнъж започва да кърви, ярко, шокиращо:

— Господи — казва й той, — наистина си непохватна.

— Изнервям се като седиш там и ме зяпаш.

— А и защо си взимаш вана точно сега?

— Ще излизаме за вечеря, не си ли спомняш? Ако искаме да гледаме филма в осем, трябва да тръгнем оттук в шест. Трябва да се измиеш от мастилото. Искаш ли да използваш моята вода?

— Пълна е с кръв и косъмчета.

— Хари, с възрастта наистина ставаш стиснат.

Отново тази дума „стиснат“. Това не беше нейният глас, беше друг глас, друг глас в нейния. Дженис продължава:

— Бойлерът не е загрял достатъчно за нова вана.

— Добре, ще ползвам твоята.

Жена му излиза от ваната, разплисквайки вода по рогозката пред ваната, краката и дупето й са зачервени от горещината. Гърдите й симпатично се повдигат, докато отмята косата от тила си.

— Искаш ли да ми избършеш гърба?

Не може да си спомни кога за последен път го беше молила да го направи. Докато я бърше крехкостта й се смесва с абсолютната сила, която голите жени притежават. Извивката, която се надига под кръста й и завършва с едрия й задник. Заека прикляква, за да избърше дупето й, настръхнало и зачервено. Задната част на бедрата й, разрошените черни косъмчета, влагата по мъха между тях.

— Благодаря — казва тя и се отдръпва. Той се изправя, за да подсуши извивката под издутината на тила й: Природата е изпълнена с извивки и вдлъбнатини. Тя пита:

— Къде искаш да вечеряме?

— О, няма значение. Хлапето харесва „Бъргър Блис“ в западния край на „Уайзър“.

— Чудех се, от другата страна на моста има нов гръцки ресторант, който бих искала да пробваме. Чарли Ставрос говореше за него онзи ден.

— Да. Като говорим за онзи ден…

— Той казва, че имат страхотни неща с лозови листа и шиш кебап, който Нелсън сигурно ще хареса. Ако не го накараме да опита нещо ново, ще продължи да яде в „Бъргър Блис“ до края на живота си.

— Филмът започва в седем и половина, нали знаеш.

— Знам — казва тя. — Нали затова си взех вана сега.

Една нова Дженис, все още с гръб към него, намества дупето си пред чатала му, повдига се на пръсти и извива гръб, оставяйки две нежни мокри петна, които се разливат от допира й. Той омеква, пенисът му се втвърдява.

— Освен това — продължава Дженис, отърквайки се на пръсти нагоре-надолу като дете, което нежно припява… — Филмът не е само за Нелсън, а и за мен, за това, че работих толкова много цяла седмица.

Искаше да я пита нещо, но милувката й беше изтрила въпроса му. Тя се изправя и казва:

— Побързай, Хари. Водата ще изстине.

Отпред на панталона му остават две влажни петна. Задушният въздух в банята го опиянява; когато тя отваря вратата към спалнята им, студеният въздух го обгръща и той киха. Въпреки това оставя вратата отворена, докато се съблича, за да я гледа как се облича. Тя е ловка, бърза като змия, която пълзи по пясъка, докато изпъва чорапогащника по краката си. Навежда се към гардероба за полата си, към тоалетката за блузата, онази ефирна сребриста блуза, която смяташе, че пази само за специални случаи. Опитвайки водата с крак (прекалено гореща), той си спомня какво щеше да я пита.

— Хей, Дженис. Днес някой ми каза, че родителите ти са в Поконос. А снощи ти каза, че баща ти е във фирмата.

Тя се спира по средата на спалнята им, втренчила поглед в банята. Тъмните й очи потъмняват още повече: тя гледа едрото му бяло тяло, отпуснатия му стегнат корем, обрязания му член, който виси вяло като гребен на петел от русите си корени. Вижда как летящият й в облаците атлет пада на земята, вече рогоносец. Вижда един едър бял мъж, който може да бъде нарязан с нож като сланина. Ангелски студената сила, когато я напусна, фиаското, когато се върна, и остана: в тази комбинация има нещо, което тя не може да прости, нещо, което я оправдава. Очите й сигурно го изгарят, защото той й обръща гръб и влиза във водата: задникът му се слива с този на любовника й, тя си помисля, че там всички мъже изглеждат невинни и уязвими, като бебетата, които някога са били. Тя казва твърдо:

— Бяха в Поконос, но се върнаха по-рано. Мама смята, че по тези курорти не се държат любезно с нея.