Джон Апдайк - Заека се завръща

„Верити Прес“ се издържа от поръчки на бланки, билети за благотворителни танци, политически плакати през есента, дневници за завършване на учебната година през пролетта, рекламни брошури за супермаркетите, пощенски обяви за разпродажби. На въртящата се преса фирмата издава седмичника „Брюър Ват“, специализирал се в градските скандали, тъй като двата ежедневника поемат всички местни и синдикални новини. Навремето печатницата издаваше и едно списание на немски език — „Дер Шокелщул“, основано през 1830 г. Откакто Заека работеше тук, го бяха занемарили и списанието се продаваше на няколко хиляди фермери в различни краища на околността и съседните общини. Заека си го спомня, защото то бележеше напускането на стария Курт Шрак, един от онези мрачни начумерени германци, с бакенбарди, които сякаш бяха татуирани върху кожата му, а не растяха върху нея, така че да могат да се обръснат. Косата му беше като метална четка, но челюстта му беше като от желязо, докато седеше начумерен в ъгъла, който си беше само негов. Плащаха му само за да редактира холандското издание на „Пенсилвания“ и да настройва ръчно тъмните букви на заглавията, които на никой друг не беше разрешено да докосва. Полетата и големите букви с орнаменти, използвани за вътрешните страници, бяха издялани от дърво, почерняло от век пипане с изпоцапани с мастило ръце. Шрак толкова се вглъбяваше в работата си, че вдигаше глава едва по обяд и говореше на немски с полския надзирател Паяшек, с един от двамата негри в печатницата, или с някой от Енгстръмови. Работниците харесваха Шрак, защото добросъвестно беше направил нещо, което останалите изобщо не можеха да направят. И тогава един понеделник той беше освободен от работа и неговият ъгъл скоро беше заграден за инкрустаторите.

„Дер Шокелщул“ си отиде, а от редакцията на „Ват“ заплашваха, че ще дават поръчките си на една от големите печатарски фабрики във Филаделфия. Просто можеха да съберат вестника, наред с рекламите, снимките и текста, и да го изпратят там. Над „Верити Прес“ тегне бъдеще, което принадлежи на технологичните процеси, на фото печата, на фото композициите, на компютризираната телевизия, която произвежда хиляди букви в секунда върху лента, която няма нужда от целувката на метала, а се управлява от компютри, програмирани дори за пренасяне и за вътрешните тирета; но една печатарска преса струва над трийсет хиляди долара, а плоската преса продължава да бъде най-лесният начин за печатане на билети и плакати. А „Ват“ можеше да бъде закрит всеки момент. Определено беше ненужен.

ЧАСТИ ОТ ОБОРУДВАНЕ НА БРЮЪРСКА ФАБРИКА ПЪТУВАТ КЪМ ЛУНАТА е заглавието на първа страница тази седмица. Заека наглася буквите в две колони, белите му пръсти ги подреждат, износените матрици падат в каналчетата си над главата му като дъжд върху тенекия.

Когато жителите на Брюър погледнат към Луната тази неделя, тя сигурно ще им се стори малко по-различна. Защо? Защото там ще има малка частица от Брю

Не. Пренасяне. Опитва се да го върне, но редът е прекалено тесен, за да вмести текста, така че решава да пренесе думата.

ър.

Електронни продукти „Зигзаг“, ООД, улица Седма и Акация, Сити.

Опа.

„Седма“ и „Акация Сити“ разкриха пред репортери на „Ват“ тази седмица, че важна част от електронното превключвателно устройство на бордовото управление и навигационния компютър е било на бордовото управление и навигационният компютър е бил произведен от тях тук, в обикновената тухлена сграда, където навремето се е посмещавала компанията „ГосамерХосиери“, покрай която хиляди жители на Брюър минават всеки ден, без да съзнават това.

Ако електрическата верига на тези превключватели — която по размери е по-малка от пощенска марка и по-лека от слънчогледова семка — престане да функционира, астронавтите Армстронг, Олдрин и Колин ще минат покрай Луната и ще загинат в безкрайния вакуум на т.нар. „дълбок космос“.

Такава опасност обаче няма. Изпълнителният директор на „Зигзаг Електроникс“ — Лерой „Въртящия“ Ленгел —

Прекъсване след двайсет реда. Текстът преминава в една колона.

увери репортера на „Ват“ от модерния си бледозелен кабинет.

„За нас това беше просто още една поръчка — каза той, — изпълняваме стотици подобни всяка седмица.“

„Естествено всички ние в «Зигзаг» сме изключително горди, добави Ленгел, «Плавамевнепознводи», добави, «Плаваме в непознати води».“

Машината се извисява над него топла, мъркаща; една разделена на хиляди частици темпераментна прашинка, оцеляла от златната ера на техниката. Плотът за разпределяне е от дясната му страна, а дискът с отливките, заедно с подноса с линотипните редове — отляво, на равнището на очите му свети зеленикава крушка. Над това слънце машината тъне в сянка като буреносен облак; лост на матрицата й бавно се върти, цялата тази шумоляща, въздишаща, сложно сглобена многотонна маса очаква експертното му докосване. Разтопеното олово чака зад диска с отливките, понякога, когато се задръсти, вряло изтича; Заека се е горил. Но машината е като бебе, изискванията й, въпреки че са непреклонни, са малко, и щом бъдат изпълнени тя послушно се подчинява. Проблемът за верността не съществува. Давай й и тя ще ти даде. И Хари обича светлината тук. Тя е като балсам за очите му, тази равна синкава светлина, която не хвърля сянка, толкова спокойна, че човек можеше да чете лъскавите букви отзад — напред само с един поглед. Тя контрастира със светлината в дома му, където върху чиниите пада сянка, подобна на кал, когато стои до кухненската мивка, а когато седи във всекидневната трябва да примигва на светлината на настолната лампа, на която Дженис чете списанията си. А и крушките на стълбищната площадка постоянно изгарят и детето се оплаква от отражението в телевизора, освен когато е съвсем тъмно. В голямата зала на „Верити Прес“ с флуоресцентни тръби по тавана, мъжете се движат като призраци без сянка.