Джон Апдайк - Заека се завръща

— Не съм умна, но поне се опитвам да нямам предразсъдъци.

Нелсън, който върви няколко стъпки пред тях, но въпреки това чува прекалено много, им сочи часовника с форма на слънчогледова пита на площад „Уайзър“, който се показва между покритите с плочи покриви и една сграда от натрошен камък на път да се превърне в още един паркинг.

— Часът е шест и двайсет — казва Заека и добавя, за да се увери, че е бил разбран правилно — в „Бъргър Блис“ сервират веднага, чисто е, държат бургерите затоплени в една голяма фурна, която грее в пурпурно. За теб няма „Бъргър Блис“, скъпи — казва Хари. — Опитай пица „Парадайз“.

— Не се дръж като глупак — казва Дженис — пиците са италиански.

На Нелсън тя казва:

— Имаме достатъчно време, толкова рано няма да има никакви хора.

— Къде е това място? — пита той.

— Ето тук — казва тя, завела ги е, без да се обърка.

Сградата е част от редица къщи, чиито тухли са боядисани в овнешки червено месо по брюърски модел. Малка несветеща табела с надпис „Таверната“ виси отпред. Те се изкачват по стълбите до входната врата и грижовна мустаката жена ги посреща и въвежда в помещение, което навремето е било преддверие и което сега е свързано със стаята зад него, а вратите на кухнята се люлеят в дъното. Няколко маси в средата, сепарета покрай двете стени. Белите стени са голи, с изключение на няколко снимки на жена с жълтеникаво овално лице и бебе с мъждукаща свещ пред него. Дженис се плъзва от едната страна на сепарето, Нелсън от другата, и Хари, принуден да избира, сяда до Нелсън, за да му помага с менюто да намерят в него нещо, което да наподобява хамбургер. Покривката на масата е на червени карета и маргаритките в синята ваза са истински, нежни, забелязва Хари, когато ги докосва. Дженис беше права. Мястото наистина е хубаво. Единствената музика се носи от радиото в кухнята, единствените други клиенти са една двойка, толкова погълнати в разговор, че от време на време докосват ръцете си, потопени в някакъв свят, в който могат да се доверят само на очите си; мъжът, със зачервено лице, като че ли се е задавил, жената — мъртвешки бледа. Приличат на жителите на „Пен Парк“, изтупани в дрехите си, бежово и графитно сиво, подходящи дрехи, доколкото дрехите могат да бъдат подходящи в това кално речно корито по средата на юли. Лицата им имат онзи мрачен паралийски вид, челата им — онази яснота, които тромавите, мърляви бедняци никога не могат да докарат. Въпреки че вече не може да бъде един от тях, на Хари му харесва да е тук, в този ресторант, който е толкова почтен, че чак изглежда шик. Може пък Брюър да не е толкова замрял, колкото изглежда.

Менютата са написани с шестоъгълни букви. Лицето на Нелсън се смръщва, докато го изучава.

— Нямат сандвичи — казва той.

— Нелсън — казва Дженис, — ако го правиш на проблем, повече няма да те водя никъде. Дръж се като голямо момче.

— Написано е с някакви йероглифи.

Тя му обяснява:

— Почти всичко е агнешко. Кебап е, когато е на шиш. Мусака е, когато е смесено с жълтък.

— Мразя жълтък.

Заека я пита:

— Откъде знаеш всичко това?

— Всеки го знае. Хари, държиш се като провинциалист. И двамата, седнали един до друг, решени да се правите на нещастни. Грозни американци.

— И ти самата не приличаш много на китайка — казва Хари — дори и с тази блузка марка „Лорд Фаунтлерой“.

Той поглежда към пръстите си и вижда едно размазано петно с цвят на охра, останало от поливането на маргаритките.

Нелсън пита:

— Какво е калмари?

— Не знам — казва Дженис.

— Искам от него.

— Не знаеш какво искаш. Поръчай си сувлаки, то е най-простото. Парчета месо на шиш, добре изпечени с чушки и лук между тях.

— Мразя чушки.

Заека му казва:

— Не е това, от което кихаш, а онези зелените зеленчуци, като кухи домати.

— Знам — казва Нелсън. — Мразя ги. Знам какво е чушка, татко. Господи.

— Не богохулствай. И кога си ял чушки?

— В „Пепърбъргър“.

— Май е по-добре да го заведеш в „Бъргър Блис“ и да ме оставите тук.

Заека казва:

— А ти какво, по дяволите, ще си поръчаш като си толкова умна?

— Татко псува.

— Шшш — казва Дженис — млъкнете и двамата. Тук имат хубав пилешки пай, но забравих как се казва.

— Била си тук и преди.

— Аз искам милопита 5 5 Гръцко тестено изделие, приготвено от кори и настъргани ябълки. — Б.пр. — казва Нелсън.

Заека вижда, че късият пръст на детето (майка му винаги натякваше, че има малките ръце на Спрингърови) сочи менюто и му казва: