Джон Апдайк - Заека се завръща

— Иисусе — и се напряга нагоре срещу тежестта й, сякаш в оргазъм, а тя се притиска надолу с огромно спокойствие; тялото й е достатъчно, топлината и влажността, и пулсът му са толкова мощни, че би трябвало да са достатъчни, за да се заличи раната, в която се е превърнал този мъж, обичната дължина и широчина на тялото му, обичния му равен глас и обичните му умни ръце и оплетената му обична коса и обичните му полирани нокти и обичната тъмна настръхнала торбичка на мъжествеността му и обичната ранимост, заключена в него като заплаха и ключ срещу нея. Тя е извор на любов, която блика от някаква по-висша област; усеща как се разтваря къс по къс като малък кален язовир в бент. Усеща как сърцето му приритва като впримчена жертва и продължава да го притиска. Въпреки че се е превърнал в дявол, разширява се в бездна, по-широка от каменоломна, а след това се свива смазан от болката и се мята нагоре, студен като висулка; тя не се предава: тя самата се разширява, за да прибере навътре ръбовете му, омеква, за да поеме остротата на болката му. Няма да му позволи да я напусне. В стаята има трети човек, този човек я е познавал през целия й живот и я е подценявал до този момент; през този друг чифт очи тя вижда себе си как плаче, чува се как се моли; давай, давай на Дявола, който буйства вътре в този неин мъж.

— Давай! — изрича тя на глас.

Тялото на Чарли променя цвета си. Той е мъртъв. Не, свела ухо до устните му тя долавя свистенето на дъха му. Внезапно избила пот оросява челото му, раменете му, гърдите му, нейните гърди, бузата й, притисната в неговата. Краката му се отпускат. Той измърморва:

— Добре съм. — Тя събира смелост да се смъкне от него, и отново подпъхва завивките, които бе свлякла, за да оголи гърдите му, чак до брадичката му.

— Да ида ли сега да взема истинските хапчета?

— След минутка. Нитроглицерин. Това, което ми донесе, е корисидин. Хапчета против настинка.

Тя вижда, че гримасата му действително е означавала смях, защото сега вече се усмихва. Хари е прав. Глупава е.

За да успокои обиденото изражение на лицето й, Ставрос й казва:

— Отвратително усещане. Все едно те е стиснал юмрук. Не можеш да дишаш, ако мръднеш става по-зле, чувстваш собственото си сърце като животно, което подскача в теб. Откачена работа.

— Страх ме беше да те оставя.

— Чудесно направи. Спаси ме.

Знае, че е вярно. Клеймото върху нея като носител на смърт е изтрито. Както при чукането бе станала прозрачна, а после се изпълни догоре с тишина. Както след чукане, тя прави палав инвентар на тялото, усеща живата пот по широката му кожа, проследява с пръст линията на носа му.

Той повтаря:

— Откачена работа — и сяда в леглото да се охлади, диша тежко, достигнал безопасния бряг. Тя се сгушва в рамото му и оставя сълзите й да потекат като на дете. Разсеяно, все още предпазливо движейки ръка, той непохватно гали краищата на косите й, които потръпват върху рамото му.

Тя пита:

— Заради мен ли стана? Задето направих тази ужасна сцена за сестрата на Хари? Можех да те убия.

— В никакъв случай — след това добавя. — Трябва да гледам нещата да са подредени и под контрол, иначе ще ме съсипят.

— Моето присъствие тук е неподредено — казва тя.

— Няма нищо, тигърче — казва той, без напълно да го отрича, и дръпва косата й, така че главата й се отмята.

Дженис става и донася нужните хапчета. През цялото време са си били там; върху горния рафт; тя е гледала средния рафт. Той взима едно и й показва как го слага под езика си да се разтвори. Докато то се разтваря, той прави онази гримаса с уста, която тя обожава, с издадени напред устни, сякаш крие бонбон. Когато изгасва лампата и ляга в леглото до него, той се обръща настрани, за да я целуне. Тя не отговаря, прекалено е изпълнена с тишина и чувства. Скоро от неговата половина на леглото започва да се надига тихият ритъм на несъзнателното му дишане. В своята половина тя не може да заспи. Будна с всеки свой нерв, тя разплита живота си. Движението долу намалява. Тя и Чарли се носят неподвижни над Брюър; той спи върху вятъра, сърцето му е кухо. Следващият път може да не успее да го върне. Отпускат ни се чудеса, но не трябва да разчитаме на тях. Любовта, която премина през нея като вихър, е чудо, едничкото достойно нещо, което й е останало, е да си тръгне. Духът е ненаситен, но телата се засищат. Тя се е заситила, той се е заситил; ако остане може да се окаже прекалено. Може да започне да носи смърт. Нарича я тигърче. Към шест часа въздухът става по-светъл. Тя вижда широкото му квадратно чело, гъстата коса с нейните спретнати вълни, носът така добре оформен, че сякаш загатва за някаква женска суета, дори насън устата му е леко издадена, ивица слюнка, лъскава като следа от охлюв, се е спуснала от едното й ъгълче. Ангел, ястреб, който се носи, Дженис вижда, че в необятността на любовта си тя е отхвърлила едничкото възможно несъвършенство — нейният обект. Собствената й любов я поглъща; повалена, тя бързо потъва надолу през нейната чистота, само пух.