Джон Апдайк - Заека се завръща

— Тази кучка — казва Дженис. — Колко пъти я чука?

— Три пъти — казва Чарли — с това приключихме. Това е едно от правилата й.

Този кратък разговор преследва Дженис като призрак в нощта и тя не може да заспи. Тази вещица, сестрата на Хари, си бе тръгнала обратно да мърсува, но влиянието й е останало у Чарли като зараза. Толкова съвършени бяха нещата между тях. Божичко, никога не й бяха казвали колко съвършено може да бъде, нито майка й, нито баща й, нито учителките в училище, само филмите се бяха опитали да й подскажат, но пък не можеха да й го покажат, поне доскоро. Понякога свършва само като си мисли за него, а друг път издържат цяла вечност, невероятно е колко бавно може да действа той, като през цялото време й шепне, обяснява й колко е прекрасна. Наричат го чукане отзад; преди Чарли тя не знаеше защо, но някак не беше толкова добре, вбесяваше се на Хари, че не може да накара костите им да прилепнат плътно и да й осигури триенето, което й бе нужно. Хари после обвиняваше нея, че не се съсредоточава достатъчно. Сега беше по-дълбоко, там, където стават бебетата, там, където става всичко; сега си спомня дали беше с Нелсън или с бедната малка Веки, как й казваха „напъвай“, а тя се смущаваше, сякаш се напъва при запек, но след това болката я бе заляла с такава паника, че вече й беше все едно какво ще излезе, и в крайна сметка излезе малко бебе, със сърдито червено личице, сякаш са го прекъснали, докато е правело нещо по-важно вътре в нея. „Да ти го начукам в задника“, мразеше да чува други хора да го казват, това, което мъжете правеха един с друг в затвора или във войската, където единствените жени са онези жълтокожи същества край шосетата с пищящи бебета в ръце, които клякат да пикаят навсякъде, отвратително. С Чарли тя просто се отдава отзад, той я претворява отзад напред, сега чувства цялата си основа като нова, това са основите на живота. И все пак после, когато се опита да го изкаже, да му каже как я претворява, той просто вдига рамене по неговия мил начин и се преструва, че това е нещо, което всеки би могъл да направи, фокус като онзи с кибритените кутийки, с който забавлява племенниците си, като ги кара да вдигат винаги последната. Тъжната истина е, че никой друг в целия необятен свят (Хари вечно се притесняваше колко необятен е светът и се интересуваше от неща от сорта на колко далече са звездите, полета до Луната, и това, че комунистите искаха да сложат всички в голяма черна торба, така че да не могат да дишат), никой, освен Чарли не можеше да го направи, тя е била създадена за него още от самото начало, без преувеличение. Когато се опитва да му обясни колко уникални и колко святи са те, той премерва отрязък тишина с прекрасните си пръсти, само вида на палците му я оставя без дъх и се изплъзва от въпроса, сякаш сваля палто от раменете си.

Тя го попита:

— Как можа да ми причиниш това?

Той вдигна рамене:

— Не съм го причинил на теб. Причиних го на нея. Нея чуках.

— Защо? Защо?

— Защо не? Спокойно. Не беше нищо особено. По време на обяда беше доста готина, но щом легнахме в леглото термостатът й се изключи. Сякаш имах бяла гума в ръцете.

— О, Чарли. Говори ми, Чарли. Кажи ми защо.

— Не ме тормози, тигърче.

Беше го накарала да прави любов с нея. Беше направила всичко за него. Беше го обожавала, бе изпитала желание да изплаче тъгата си, че не може да направи повече, че телата им са толкова ограничени. Въпреки че бе извлякла спермата на любовника си от него, тя не бе успяла да извлече доказателство, че неговото разбиране за любовта им е точно толкова категорично, колкото и нейното. Ужасяващо — оплаквайки се, кокетничейки — тя бе казала:

— Знаеш, че се отказах от целия свят заради теб.

Той бе въздъхнал:

— Можеш да си го получиш обратно.

— Унищожих съпруга си. Лепнали са го по всичките вестници.

— Той може да го понесе. Той е палячо.

— Опозорих родителите си.

Той бе извърнал гърба си. С Хари обикновено тя беше тази, която обръщаше гръб. Чарли не е удобен да се сгушиш в него, твърде широк е; все едно да се опитваш да се задържиш на хлъзгава от водорасли скала. Беше се извинил:

— Тигърче, скапан съм. Цял ден се чувствам отвратително.

— В какъв смисъл отвратително?

— Отвратително дълбоко вътре. Разтреперано и отвратително.

А усещането, че й се изплъзва в съня, така я беше вбесило, че бе изскочила гола от леглото, беше му крещяла думи, които той я бе учил, докато се бяха любили, бе съборила снимката на някаква пралеля от бюрото, бе обявила, че всеки свестен мъж поне би предложил да се ожени за нея сега, когато знае, че никога не би приела, бе направила такива неща в тишината на апартамента, че сега продължаваха да вибрират в безсънието й, така че тъмнината потръпва между пулсациите на автомобилните фарове, които неуморно преминават по Айзенхауер авеню под тях. Гледката от задната част на апартамента на Чарли е неочаквана — един изрязан като от плат завой на реката Рънинг Хорс, слонско сивите бензинови резервоари в мочурливата местност до бунището и малко гробище с железни кръстове вместо надгробни камъни около църквата с двата еднакви сини купола, за която не знаеше, че се намира там. Движението на автомобилите отпред никога не спира. Дженис бе живяла близо до Брюър целия си живот, но никога в самия него, и смяташе, че всички квартали заспиват в десет, и сега бе смаяна, че този град непрекъснато тътне от автомобили като собственото й сърце, което дори насън продължаваше да излива любовта си.