Джон Апдайк - Заека се завръща

— Разбира се, аз никога не съм била гнуслива като тебе. Помниш ли как мразеше да ти се смесва яденето? Когато граховият сос ти се допреше до месото или нещо такова? А помниш ли онзи път, когато ти казах, че храната трябва да бъде смачкана като повръщано, преди да можеш да я преглътнеш, и ти почти не яде цяла седмица?

— Не си спомням. Ставрос наистина е страхотен, а?

Мим вдига белите си ръкавици от тревата:

— Той е мил — тя плясва дланта си с ръкавиците, изучавайки брат си. — Освен това…

— Какво? — той се подготвя за най-лошото, ударът, който ще изтрие всичко.

— Купих на Нелсън мотор. Никой в това забравено от бога семейство явно не се сеща, че детето утре има рожден ден. Става на тринайсет години, за бога. Тийнейджър.

— Не можеш да постъпваш така, Мим. Ще се пребие. Тук по улиците не е разрешено.

— Поръчала съм да го закарат до сградата на Фознахтови. Могат да го карат заедно на паркинга, но ще си бъде на Нелсън. Горкото дете заслужава нещо, след всичко, на което си го подложил.

— Ти си супер леля.

— А ти си толкова тъп, че дори не забелязваш, че вали — и тя се затичва под усилващия се дъжд, все още бърза и с кокалести колене, нагоре по пътечката през тясната им задна градина и по продълговатата веранда. Хари прегръща топката и я следва.

В дома на родителите си Заека не само отново започва да яде сандвичи с фъстъчено масло и какао и да се излежава в леглото дълго, след като шумът от тръгването на баща му и Нелсън е стихнал; той открива, че е започнал предано да мастурбира. Самата стая изисква това: малка дълга стая, която навремето си представяше, че е железопътен вагон, влачен през нощта. Единственият прозорец гледа към мрачната пътечка между къщите. Като дете той гледаше спуснатите щори на стаята на малката Каролин Зим на два метра разстояние от неговата. Семейство Зим бяха нощни птици. Понякога, въпреки че беше три класа по-голям от нея, Каролин си лягаше по-късно от него и той се напъваше да види голата й фигура, която мъждукаше през цепнатините на щорите. Когато притиснеше лице в студеното стъкло до възглавницата си и застанеше под определен ъгъл, можеше да надзърне в стаята на господин и госпожа Зим и една нощ долови някакво розово движение, което може да е било сношение. Но почти всяка сутрин чуваха как Зимови се карат на закуска и майка му се чудеше колко ли дълго ще издържат заедно. Хора, които се карат така, определено не се сношават. В онези дни тази стая беше пълна с плакати на спортисти, най-вече бейзболисти — Мюзиал, Ди Маг, Люк Аплинг и Руди Йорк. Известно време събираше и марки, странно, че си спомня големия син албум с твърди корици и намазани с восък страници, и пликовете от восъчна хартия, пълни с купища марки от Монтенегро и Сиера Леоне. Тогава си представяше, че ще посети всяка държава на света и ще праща на майка си картички с такива марки на пликовете. Беше обсебен от идеята да пътува, да тича; от географията, сафаритата и игрите, при които просто търкаляш зара и правиш ход; усещането за железопътен вагон беше толкова живо, че той почти виждаше как бледата лампа с форма на лале над главата му се поклаща и потръпва от движението. Пътуването обаче се превърна в обида за играта, в която той стана добър.

Плакатите бяха махнати от стените, докато беше в армията. Петната от лепилото бяха намазани с боя. Лалето от матирано стъкло беше заменено с флуоресцентен кръг, който жужеше и примигваше. Майка му превърна стаята му в нещо като килер: стара крачна шевна машина „Сингер“, купчина списания „Рийдърс Дайджест“ и „Фемили Съркълс“, настолна лампа, на която крушката й висеше скършена като главата на пиле, захваната за една-единствена жичка, депресиращи картини на английски гори и италиански дворци, които никога не е посещавал, сгъваемото легло от „Сиърс“, на което Нелсън спеше в стаята на баща си, докато Мим беше тук. Когато Мим си тръгна във вторник, хлапето, опиянено от късмета си да притежава мотор в Западен Брюър, се премести обратно в стаята й и остави Заека на спомените и фантазиите му. Винаги трябва да си представя някой, докато мастурбира. С възрастта истинските хора вече не го възбуждат толкова. Опита се да си представи Пеги Фознахт, защото беше спал с нея наскоро и тя беше добра, миришеше на бонбони, но споменът за това му напомня, че не беше направил нищо за нея, не й се беше обаждал от пожара насам, нямаше желание. Беше паркирал фюрито й в гаража и беше накарал Нелсън да й даде ключовете, страх го беше да я види, обвиняваше я, тя го беше прелъстила, малкото синьо пламъче, което я караше да иска да се чука, се беше разпростряло и превърнало в огън. Мислите му се дръпват като опарени при всяка мисъл за пожара. Не може да извика и спомена за Дженис; освен птицеподобната хлътнатина на кръста й под ръката му в леглото, тя е само една измамна смътна тъмнина, в която той не смееше да се вмъкне. Опитва се да си представи една едра груба негърка, дебела, но не отпусната, мускулеста и яка, с малко мустачки и счупен преден зъб. Обикновено си я представя как го е яхнала като усмихнат Буда, бавно отърквайки задника си в бедрата му, понякога се навежда напред така, че огромните й гърди с цвят на какао се полюшват над лицето му като боксови ръкавици с чувствителни върхове. Във въображението му двамата с тази едра курва току-що са си разказали някакъв смешен виц, тя се смее и доброто й настроение кара гърдите му да потръпват. Стаята, в която се намират, не е обикновена стая, а нещо като високо таванско помещение, може би плевня с далечни кръгли прозорци, процеждащи прашна светлина, и покривни греди, от които висят въжета, подобни на бесилки. Въпреки че обикновено е над него и той понякога започва легнал по гръб, представяйки си, че пръстите му са нейните устни, малко преди да свърши, той винаги се обръща и се изпразва върху леглото в мисионерската поза. Никога не е успявал да се изпразни легнал по гръб; прекалено е експлозивно, прекалено разтърсващо, като богохулство. Бог е от тази му страна, разперил оперените си криле като над люлка. По-добре да се обръща и да го излива върху Ада. Хубава дебела путка с лилави устни. И златен зъб.