Джон Апдайк - Заека се завръща

— О, той винаги може да й каже, че е отишъл на някаква сделка или нещо такова — предполага Мим, вече отегчена. — Или пък може да й каже да си гледа работата. Така правят европейците. — Тя се изправя, докосва копчетата на гущеровата си рокля, за да провери дали всички са закопчани. — Хайде да отидем при мама. — И добавя. — Не се терзай. Преди години си поставих правилото никога да не спя с един мъж повече от три пъти. Освен ако няма някаква вероятност да се влюбя.

Същата вечер Мим ги кара да се облекат официално и ги завежда на вечеря, в холандската кръчма на север към стадиона. Въпреки че главата на майка им се клати и трудно успява да разреже коричката на ябълковия пай, тя се справя доста добре и изглежда щастлива. Как двамата с баща му не се бяха сетили да я изведат от къщата? Той се ядосва на собствената си недосетливост и докато двамата с Мим вървят по коридора на път към стаите си — Мим отново спи в старата си стая, а Нелсън с него в другата, той й казва:

— Ти наистина си малката госпожица Оправи-всичко, нали?

— Да — сопва му се тя. — А ти си големият господин Оплескай-работата — и започва да си разкопчава копчетата пред него и затваря вратата, едва след като той се обръща.

В събота сутринта тя закарва Нелсън с торнадото си до Фознахтови: Дженис се е уговорила с майка му, че двете с Пеги ще прекарат цял ден с момчетата. Въпреки че пътят от Маунт Джъдж до Западен Брюър отнема само двайсет минути, Мим я няма цяла сутрин и се връща чак след два. Заека я пита:

— Как беше?

— Кое?

— Не, сериозно. Наистина ли е толкова добър по оная част или е средна работа на база на опита ти? Известно време смятах, че нещо не му е наред, иначе защо ще се занимава с Дженис, когато може да има всяко младо пиленце?

— Може пък Дженис да има чудесни качества.

— Дай да си говорим за него. От гледна точка на опита ти. — Той си представя, че за нея всички мъже са се слели в едно, лица и гласове, и гърди, и ръце са една мърмореща розова стена, както веднъж му се беше случило на един баскетболен мач — цялата публика се беше превърнала в един-единствен ревящ свидетел на играта му, който олицетворяваше света. — От гледна точка на големия ти опит — допълва той.

— Защо не си копаеш собствената градина вместо непрекъснато да прескачаш и да ровичкаш в чуждите? — пита го Мим.

Когато се обръща в този клоунски костюм, долната част на тялото й се превръща в портичка на хоризонтални дънкови райета.

— Нямам градина — отговаря й.

— Защото изобщо не се грижиш за нея. Всички имат живот, който се опитват да предпазят чрез някакви правила. А ти правиш това, което ти се ще, и когато нещата се прецакат просто си седиш и се цупиш.

— Господи — казва той. — Ходих на работа, ден след ден, повече от десет години.

Мим отхвърля аргумента му:

— Правил си го, защото си искал да го правиш. Така ти е било най-лесно.

— Знаеш ли, започваш да ми приличаш на Дженис.

Тя отново се обръща, портичката се отваря:

— Чарли ми каза, че Дженис е фантастична. Истинска дива жена.

В неделя Мим си стои вкъщи цял ден. После отиват да се повозят в старото чеви на баща му, нагоре към каменоломната, където навремето се разхождаха. Полетата, които някога побеляваха от маргаритки, и след това ставаха жълти от енчец, сега са голи открити пространства; от каменоломната е останала само огромната сива дупка в земята. Кулата като от „Магьосникът от Оз“, където се бъркаше циментът, е изчезнала и отворът на пещерата, където децата се криеха и плашеха, е затрупан с докарана с булдозер пръст и нагънати ръждясали ламарини.

— Още по-добре — изрича майка му. — Ужасни неща. Се случваха тук. Мъже и момчета.

Вечерят в кръчмата на „Уорън стрийт“ с изглед към виадукта, но тази вечеря навън не е толкова успешна, колкото предишната. Мама отказва да се храни:

— Нямам апетит — казва, но Заека и Мим смятат, че не яде, защото сепаретата са прекалено близо едно до друго и мястото е осветено, и тя не иска хората да видят колко е непохватна. Отиват на кино. Страницата с програмата на кината във „Ват“ гласеше: „Умирам от любопитство“, „Среднощен каубой“, две серии от „Извратен“ и „Циркът“ (досега момичетата не са играли такива игри), някакъв шведски еротичен филм със заглавие „Да!“ и „Забавното момиче“. „Забавното момиче“ звучи по същия начин, но в него играе Барбара Стрейзънд, така че ще има музика. Закъсняват за прожекцията в 6:30 ч. Майка му заспива, а баща му става и се разхожда в задната част на киносалона и говори на разпоредителя с пронизителен носов хленч, докато един от малкото пръснати из салона зрители не се провиква.