Джон Апдайк - Заека се завръща

— Сигурно ползва микроскоп — казва Заека.

— А ти — обръща се Мим — той смята, че ти си най-големият тъпанар, който някога е срещал. Не може да разбере защо, ако искаш да си върнеш Дженис, не отидеш и не го направиш.

Заека свива рамене:

— Прекалено съм горд или пък мързелив. Не вярвам в насилието. Не харесвам контактните спортове.

— Казах му какъв нежен брат ми беше.

— И муха не би убил, ако можеше, чак се притеснявах — казва баща му. — Все едно имахме момиче, без да знаем. Нали беше така, мамо?

Мама изломотва:

— Никога. Целият беше момче.

— Чарли каза, че в такъв случай… — продължава Мим.

Заека я прекъсва:

— Вече стана Чарли, а?

— „В такъв случай“, каза той, „защо е за войната?“

— Майната му — отговаря Заека. Явно е по-уморен и нетърпелив, отколкото му се струваше. — Всеки, който има малко акъл в главата, е за войната. Те искат да се бием и ние трябва да се бием. Каква алтернатива имаме? Каква?

Мим се опитва да успокои надигащата се ярост на брат си:

— Неговата теория е — казва тя, — че харесваш всички нещастия, които биха могли да те освободят. Хареса ти, когато Дженис те напусна, хареса ти и когато къщата ти изгоря.

— И ще ми хареса още повече — отговаря й Заека, — когато престанеш да се срещаш с това мазно влечуго.

Мим го поглежда с погледа, който е поставял хиляди мъже на мястото им:

— Както каза, той е мой тип.

— Гангстер, нали? Нищо чудно, че се чукаш до смърт. Знаеш ли къде свършват мацки като тебе? В докладите на следователите, когато изпиеш прекалено много приспивателни, когато телефонът ти спре да звъни, когато гангстерът си намери приятелка в по-добро състояние. Яко си загазила, сестро, и всички Ставровци по света няма да ти помогнат. Те са те докарали дотук.

— Маамо — изплаква Мим по стар навик, умолявайки крехкия инвалид, който кима на кухненската маса. — Кажи на Хари да престане.

Заека си спомня, че е само мит, че не са се карали. Те често се караха.

Когато двамата с баща му се връщат от работа на следващия ден, последният работен ден на Хари, торнадото с нюйоркски номера не е пред къщата. Мим се връща след час и Заека вече е сложил вечерята във фурната. Когато я пита къде е била, тя оставя голямата си раирана чанта на кушетката и му отговаря:

— Ами, насам-натам. Припомнях си местата от детството. Центърът на града е много тъжен, нали? Само черни паркинги и черни негри. И магазини. Направих нещо хубаво, обаче. Спрях пред онзи магазин в долната част на „Уайзър“, където продават левите вестници, и си купих малко фъстъци с черупки. Още са топли. — Тя му подхвърля торбичката. Неточен удар. Той я сграбчва с лявата ръка и докато вървят към всекидневната бели фъстъци. Хвърля черупките в една саксия.

— Значи — пита той — пак си се срещала със Ставрос?

— Нали ми каза да не го правя?

— Много важно какво съм ти казал. Как беше? Още ли се държеше за сърцето?

— Той е трогателен. Начинът, по който се държи.

— Направо ще се разплача. Пак ли ме обсъждахте?

— Не. Държахме се като егоисти. Той ме разбира много добре. Бяхме по средата на първото питие и той ме огледа през онези цветни стъкла на очилата и ми каза: „Работиш на улицата, нали?“. Дай ми един фъстък.

Той й подхвърля цяла шепа, фъстъците я удрят по гърдите. Облечена е с набръчкана къса рокля, имитираща гущерова кожа, с копчета отпред. Когато си вдига краката на табуретката, той вижда дъното на чорапогащника й. Движенията й са мързеливи и бавни, погледът й се е смекчил, въпреки че гримът й блести, като че ли е току-що поставен.

— Само това ли правехте? Обядвахте?

— Саамо това.

— Какво се опитваш да докажеш. Смятах, че си дошла тук да помогнеш на мама!

— Да й помогна да ти помогне. Как да й помогна на нея, да не съм лекар.

— Е, наистина ценя помощта ти, да изчукаш гаджето на жена ми.

Мим се засмива на тавана, показвайки извитата си като подкова долна челюст, лъскавата дъга на шията си. Смехът й спира като пресечен с нож. Тя изучава брат си сериозно, нахално:

— Ако имаше избор, кой би предпочел да си легне с него, тя или аз?

— Тя. Аз винаги мога да спя с Дженис, искам да кажа — възможно е, но с тебе — никога.

— Знам — весело се съгласява Мим. — От всички мъже на света вие сте единствените забранени. Ти и татко.

— И как ти изглеждам от това?

Тя се взира в него, за да измисли точната дума:

— Нелепо.

— Така си и мислех. Хей, Господи, наистина ли изчука Ставрос днес? Или само ме дразниш? Къде бихте могли да отидете? Няма ли Дженис да забележи, че го няма в офиса?